Aloe arborescens Mill. Сем. Liliaceae – Кремови
ОПИСАНИЕ: Храстовидни до дървовидни сукулентни растения. Стеблото 2 – 4 м високо изправено. Листата са събрани в гъсти розетки на върха на стеблото и клонките – мечовидни дебели, месести, сочни, по ръба с ципести зъбци
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из песъкливи и каменисти пустинни и полупустинни места. Разпространено в Южна Африка. У нас се отглежда като оранжерийно, стайно, декоративно лечебно растение.
ДРОГА: Алое – прозрачна, стъкловидна маса или прах, получен чрез сгъстяване на сока от листата на няколко вида Алое. Свежите листа се държат при неблагоприятни условия на тъмно при температура 2 – 6 градуса целзий в продължение на 12 – 15 денонощия, при което се натрупват биогенни стимулатори.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Биогенно стимулиращо, слабително, холеретично.
Алое усилва процесите на регенерация и увеличава защитните сили на организма. В основата на това действие лежи активирането на ензимните и ендокринните системи на организма.
Като стимулатор на адаптивните защитни реакции алоето се прилага широко в офталмологията за лечение на блефарити, при заболявания на роговицата и ретината, при атрофия на зрителния нерв и др. Слабителното действие на алоето се обуславя от наличието на алоин – смес от антрахинонови гликозиди. В организма тази смес се разгражда и се образува емодин, който има дразнещо действие върху рецепторите на чревния тракт, предимно върху дебелите черва.
Комбинира се с други слабителни средства(ревен, лист от сена, зърнастец). Чести са и комбинациите с железни препарати (за лечение на хипохромни желязодефицитни анемии) за предотвратяване запичащото действие на железните препарати.
Алоето е противопоказано при възпалителни заболявания нз органите в малкия таз, при нефрит, пиелит, бременност, менструация, метрорагия, хемороиди.
Прилага се вътрешно във вид на екстракти, настойки, а външно – във вид на течни мази.
Както за целите на биогенната стимулираща тъканна терапия, така и като очистително препаратите от алое се прилагат само по лекарско предписание и под лекарско наблюдение.
Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia