Sedum maximum SUT.  Сем. Crassulaceae – Дебелецови

 

голяма тлъстига, дебела мара, дебелец

 

ОПИСАНИЕ:Многогодишно тревисто растение. Корените са вретеновидно или реповидно задебелени, към края постепенно затъпени. Стъблата са до 80 см високи, обикновено изправени, неразклонени или слабо разклонени към върха, зелени или червеникави, облистени. Листата са по-широки от 10 мм, едри, месести, продълговато-елипсовидни, тъмнозелени или сивосинкавозелени, най-често срещуположни, но понякога събрани по 3 в прешлени или последователни, приседнали, често обхващащи повече или по-малко стъблото, яйцевидни или продълговато-яйцевидни, разредено тъпо назъбени или неясно вдлъбнати. Цветовете са жълтеникавобели, събрани в широки до 10 см, гъсти щитовидниметлици, долните клони на които са дълги, излизащи от пазвите на по-долните листа. Цветовете са с къси дръжки. Чашелистчетата са зелени, до 1мм дълги, с триъгълно остри дялове, в основата си сраснали в къса тръбица. Венчелистчетата са продълговато-яйцевидни, остри, 3-4мм дълги, 3 пъти по-дълги от чашката, жълтозелени или белезникави, разперени. Семената са до 2мм дълги, кафяви, продълговато-яйцевидни. Цъфти през юли-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна и Средна Европа, Югозападна Азия, Средиземноморието, Балканския полуостров, Северна Америка. У нас се среща из храсталаците и широколистните гори в предпланинския и нископланинския пояс на цялата страна, но понякога и в по-ниски места, до 1900 м надморска височина.

 

ДРОГА: Листата

Съдържанието е много слабо проучено. Установено е, че листата съдържат до 30 мг витамин C, а също и един глюкозид, който при хидролиза дава етерично масло с аромата на рози

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Старо лекарствено растение, отглеждано у нас често из градините за тази цел. Употребява се в нашата народна медицина външно – за налагане на гнойни рани и мазоли с пресните счукани листа или след обелването на кожиците им.

Декоративно растение с няколко градински форми за полусенчести и сухи места. Медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia