Hibiscus esculentus L. Сем. Malvaceae – Слезови

 

бамня, грънче, бахамия

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно културно зеленчуково растение. Централния корен е дълъг, проникващ надълбоко в почвата. Стъблото е до 2,5 м високо, обикновено разклонено само в основата си или неразклонено, покрито с редки и остри власинки, при допир предизвикващи дразнене на кожата. Листата са единични, почти целокрайни в основата на стъблото, а от средата на горе – по-слабо или по-силно нарязани. Цветовете са звунчевидни, едри, лимоненожълти, кремави или оранжеви, тъмномалиново петно в основата, разположени поединично в пазвите на листата върху къси окосмени дръжки. Плодът е многогнездна, на върха заострена кутийка, достигаща до 25 см дължина. При пълно узряване тя се разпуква по ръбовете си. Семената са маслиненозелени до тъмни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Бамята произходжа от топлите страни, особено Египет, Абисиния, Индия и Бразилия, където се култивира много на широко. У нас се отглежда сравнително ограничено из по-топлите райони на страната.

 

ДРОГА: Корените и плодовете

От венечните листа на растението са изолирани и идентифицирани флавоноиди, глюкозиди и антоциани: кверцетин-4-глюкозид, кверцетин-7-глюкозид и др. Корените съдържат около 15% слузни вещества, поради което се предлагат да се използват в медицинската практика наравно и вместо корените на медицинска ружа, особено за приготвянето на Extractum althaeae fluidum, като се има предвид и благоприятната икономическа ефективност. Плодовете от нашето растение съдържат слузно вещество, в състава на което влизат: галактуронова киселина, метилпентоза, пентоза и хексози.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Омекчително

Корените – като източник  за получаване на слуз – омекчително лекарсвено средство при кашлица и други възпаления на дихателните органи, а младите плодове – против кашлица и за храна (за приготвяне на туршии и консерви)

Медоносно и декоративно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – Delince.J- wikipedia