Абъд

Абъд

Sambucus ebulus L. Сем. Caprifoliaceae – Бъзови

 

ниско бъзе, бъзак, бъзвуняк, бъзе, бъзей, бъзлян, бъзовина, тревист бъз

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Централния корен е силно развит, едър, дебел, а от неговата шийка косо излизат странични коренища. Стъблата са едногодишни, изправени, набраздени, до 2 м високи, разклонени, зелени, почти голи, с бяла сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, събрани по 3-9 на обща дръжка. Листчетата са продълговато-ланцетни, заострени, с напилени дялове, с обикновнео назъбени ланцетни прилистници. Цветовете са бели или червеникави, събрани в едри, плоски щитовидни метлици на върха на стъблото. Те имат слаба, наподобяваща бадеми миризма. Чашката е с 5. Тичинките са от 3 до 5. Плодът е тъмносиня или червникава сферична сочна ягода с 3 кафяви семенца, с блудкав, сладникав вкус и тежка миризма на бъз. Семената са по форма елипсовидни, с една надлъжна бразда, до 3 мм дълги и до 2 мм широки. Цъфти през юни – юли, а плодовете узряват през септември. Дава изобилно плодчета почти всяка година.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа, Северна Африка, Персия и др. У нас се среща покрай пътищата, из горите, нивите, храсталаците, реките, потоците и другаде в цялата страна, предимно в равнините и полупланинските места с достатъчно влага, до 1400 м надморска височина.

 

ДРОГА: Корените през октомври-ноември, а плодчетата през септември-октомври

Корените съдържат горчиви вещества с още не съвсем уточнен състав, сапонини, дъбилни вещества.

 

Листата съдържат етерично масло с неприятна миризма, едно още неуточнено горчиво вещество и вероятно един глюкозид. Съцветията съдържат до 2,4% захароза, до 2,6% инвертна захар и незначително количество етерично масло. Съдържат също и един глюкозид, от който при действието на фермента емулзин се отделя циановодородна киселина.

 

Плодчетата съдържат етерично масло, дъбилни вещества. Семената съдържат също етерично масло. Кората от клоните съдържа фермента емулзин, горчиви вещества и др.

 

 

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Уротонично

 

Корените се употребяват в нашата и другите народни медицини при възпаление на пикочния мехур. Тъй като всички части на растението до известна степен са отровни, трябва да се употребява само под лекарски контрол, като се започне с малки дози. В по-големи дози предизвивка повръщане и диария.

 

Отварата от цветовете се употребява в нашата народна медицина за изпотяване и при трудно уриниране. Счуканите свежи листа се прилагат от незапомнени времена в нашата народна медицина за налагане като средство против ухапване от змии, паяци, ужилване от оси, комари и др.: свежите листа се разтъркват върху ухапаното или ужиленото място, докато започне да тече кръв.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons.wikimedia