Vaccinium vitis-idea  Сем. Ericaceae – Пиренови

 

ОПИСАНИЕ: Полухраст, висок до 30 см. Листата са елиптични, голи вечно зелени, с къси дръжки, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли, с много тъмни точици. Цветовете са събрани в малоцветни грздчета. Чашката е 4-5-листна, зелена, деребна; венчето е 4-5-листно, сраснало, бяло или розово, гърневидно; тичинките са 8-10 с по едно рогче в горната част на прашинковите половини; плодникът е от 4-5 листа с 4-5-гнезден долен яйчник. Плодът е сферична, червена, многосеменна ягода. Цъфти през първата половина на лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: По каменливите и скални поляни и пасища, в иглолистните и буковите гори, навсякъде в по-високите планини (като изключение може и в по-ниските планини).

ДРОГА: Листата

Те съдържат до 8% арбутин, малки количества 6-0-ацетиларбутин и 2-0-кафеиларбутин, следи от хидрохинон, катехинови танини около 8%, флавоноиди, урзолови, хлорогенова и кафеена киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично, антисептично, противовъзпалително

В нашата народна медицина плодовете на червената боровинка се препоръчват като диуретично средство при ревматизъм и подагра, а също така при алкохолно пиянство за отрезвяване. Воднивт извлек, получен със студена вода и употребяван заедно с плодовете, е апетитовъзбуждащо средство, което подпомага храносмилането и увеличава стомашната секреция.

Австрийската народна медицина счита, че арбутинът от листата на червената боровинка действа дезинфектиращо върху пикочните пътища. В Полша дрогата се използва като противовъзпалително, бактерицидно и диуретично средство.

Ситно счукани листа, 3-4 чаени лъжички се варят 5-10 минути в 500мл вода. Накисват се 15-20 минути, прецежда се и се пие по 100мл 3-4 пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: Jonas Bergsten – wikipedia