Бреза

Бреза

Betula pendula Roth.  Сем. Betulaceae – Брезови

 

бяла бреза

 

ОПИСАНИЕ: Високо 20 до 30 м дърво с рядка пирамидална корона; кората му е бяла, пергаментоподобна; клонките на младите брези са почти прави (на старите са наведени), покрити със смолисти брадавици. Листата са почти ромбични, с дълги дръжки, заострени, двойно назъбени – младите жлезисто-лепкави, по-старите голи, лъскави. Мъжките съцветия са дълги 6-10 см висящи реси, по две на върховете на клонките; цветчетата са възкафяви; женските реси са прави, тънки, дълги 2-4 см, зелени. Плодът е сплескано орехче, снабдено с 2 ципести крила. Цъфти през май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из смесени иглолистни, по-рядко широколистни гори, из сечища и пожарища и разредени скалисти гористи места. Разпространено във всички високи планини на България над 1000м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Листата, листните пъпки, кората и брезовия катран

Листата съдържат 3% сапонини, глюкозидите спиракозид и хиперозид, смола, 5-9% танин от пирокатехиновата група, веществото бетулалбин, малко никотинова киселина, 8-9% захари, инозит – горчиво вещество, около 0,5% етерично масло(чийто състав е еднакъв с този на пъпките).

Листните пъпки съдържат 4-6% етерично масло, състоящо се от терпените бетулен, бетуленол и от сесквитерпени, съдържат още сапонини, горчиво вещество и жълто багрило.

Кората съдържа 10-14% бетулин, един фитостерин, сапонини, смолисти киселини, горчиво вещество.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично, умерено диафоретично и холагогно.

Извлеците от листата на бялата бреза значително увеличават диурезата, а заедно с това и излъчването на натриевите и хлорните йони т.е. действат като салидиуретик. Листата съдържат и калиев нитрат, който засилва диуретичното действие на флавоноидите. Напролет от дънера на брезата може да се получи сок, препоръчван като ефикасно средство при лекуване на пясък в бъбреците и пикочния мехур и като общоукрепващо средство. Предвид на богатото съдържание на витамин C и провитамин А в брезовите листа те са ценен витаминозен източник. Горещ чай от брезови листа предизвиква изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Холагогното действие на брезовите пъпки е доказано експериментално. Външното прилагане на спиртни извлеци от бреза дава добри резултати при вяло гранулиращи рани, при декубитуси, както и при кожни екскориации и ерозии. Брезовите пъпки се използват и за бани при хронични екземи

В народната медицина тинктура и отвара от брезови пъпки се употребява при гастрити, язвена болест, ревматизъм, подагра и при различни кожни болести.

Най-често се използва запарка от 10-20 г листа на 500 мл вода; приема се на порции 3-4 пъти дневно. Запарка от брезови пъпки се приготвя, като 1 чаена лъжичка пъпки се заливат с ½ чаши вряща вода, а отварата се приготвя в съотношение 30 г пъпки на чаша вода. Както запарката така и отварата се вземат по 2-3 супени лъжици 3-4 пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: Percita – wikipedia