Брош

Брош

Rubia Tinctorum L.  Сем. Rubiaceae Брошови

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Многогодишно тревисто растение с дълго, подземно, пълзящо, разклонено, дебело до 1см червено коренище, от възлите на което излизат многобройни коренчета. Стъблото е катерливо, 4-ръбесто, дебело около 0,5см, по ръбовете бодливо, 50-80см високо. Листата са разположени в прешлени, долу по 4, горе по 6, продълговати до лацентни, с 1 главна жилка; жилкуването отдолу е силно изпъкнало. Цветовете са жълтеникавозелени, без чашка. Венчето е разперено, плоско, 4-5-делно, със завити напред връхчета; тичинките са 5, яйчникът е долен, двугнезден, плодът – червен, полумесест, колкото грахово зърно. Цъфти през юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Среща се край селища, градини, из дворовете, рядко в южните и източните райони на страната докъм 1000м надморска височина. Среща се в Югозападна Азия. Старо културно растение, натурализирано и подивяло в Южна и Централна Европа.

 

ДРОГА: Коренището с корените.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Спазмолитично, диуретично, способства за разтваряне на конкременти, съдържащи калциев и магнезиев фосфат в пикочния мехур и бъбречното легенче.

Диуретично, спазмолитично действие. Комбинира се с Solidago virgaurea, Arnica, Equisetum, Convallaria majalis.

Брошът се прилага вътрешно 3-4 пъти дневно, или по 20 капки 3 пъти на ден, а може и повече от течния екстракт. При болни с чести бъбречни колики се предписват по 10 капки 3 пъти на ден. Курс на лечение 1-2 месеца. След този срок, ако не настъпи подобрение, лечението се прекратява. При необходимост лечението може да се повтори след месец, до месец и половина.

Брошът оцветява урината в червен цвят. При рязко оцветяване (тъмночервен цвят) дозата се намалява или се прекратява приемането. Оказва дразнещо действие върху стомашната лигавица, повишава киселинността на стомашния сок. За избягване на това нежелано действие препаратите, съдържащи брош се приемат по време или след ядене, или заедно с натриев карбонат.

Противопоказания са: остър и хроничен гломерулонефрит, язвена болест, хиперациден гастрит.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: – wikipedia