Брътци

Брътци

Plantago major L.  Сем. Plantaginaceae – Жиловлекови

 

голям жиловлек , едролист жиловлек, едър жиловник, жилоглав, широколистен жиловлек

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, дебело, с множество тънки, шнуровидник коренчета. Стъблото е цветоносно, безлистно, голо. Листата са широкояйцевидни, с 5-9 дъговидно разположени жилки, целокрайни или леко назъбени, тъпи, почти голи, стеснени в дълги и широки дръжки, събрани в розетка. Цветовете са дребни, сивозеленикави, ципести, събрани в съцветие, обикновено по-къси от листата. Цветовете са правилни, двуполови. Чашката е четириразделна. Венчето е тръбесто, към горния си край четириразделно, ципесто. Тичинките са 4, с дълги дръжки. Плодът е кутийка, с 8-30 семена. Цъфти през юни – октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението е разпространено нашироко почти по цялото северно полукълбо, обикновено сред други растителни съобщества. У нас се среща по влажните тревисти, песъчливи и наводнявани места, край реките, блатата, локвите, изкопите, край пътищата и оградите из цялата страна, обикновено в по-ниските пояси.

 

ДРОГА: Листата или цялата надземна част.

Дрогата съдържа слузно вещество (ксилин), горчивия глюкозид аукубин, който при хидролиза се разгражда на глюкоза и аукубигенин, ензимите инвертаза и емулзин, витамините C и К, лимонена киселина, субстанции, близките до дъбилните, каротин, холин, аденин, силициева киселина, неуточнена антибиотична субстанция, алкалоидите плантагонин и индикаин, захари, незначително количество етерично масло, минерални соли, особено калиеви и силициеви. Листата съдържат още олеанолова киселина и стероидни сапонини. Семената съдържат до 22% тлъсто масло; богати на слуз (до 40%).

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: За лечение на рани, противовъзпалително, обезболяващо, секретолитично.

Едролистният жиловлек е старо народно средство за лечение на най-различни заболявания. Широко се използва като средство за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, характеризиращи се с жилав, оскъден секрет (хронични бронхити), при заболявания на храносмилателния канал (гастрити, язвена болест, колити и др). Българската народна медицина прилага местно счукани свежи листа от жиловлек при ужилване от насекоми, при фурункулоза, при повърхностни гнойни рани, за жабурене на устата при гингивити, както и за налагане на компреси при възпаление на конюнктивата.

За вътрешна употреба: прави се инфуз, като една супена лъжица сухи ситно нарязани листа се заливат с 200 мл вряща вода, запарката се оставя да престои в продължение на 10 мин, прецежда се, след като изстине, и се изпива в продължение на 1 час на глътки – доза за 1 ден.

Сок от пресни листа се получава по следния начин: добре измити листа се нарязват и размачкват, полученият след пресоването сок се размесва с равна част пчелен мед и се вари в продължение на 20 мин. Тази смес се пази в добре затворен съд и сутрин и вечер на гладно се вземат по 2-3 супени лъжици.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia