Бухалковиден плавун

Бухалковиден плавун

Lycopodium clavatum  Сем. Lycopodiaceae –  Плавунови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно вечно зелено тревисто растение. Стеблата пълзящи, до 1м дълги, гъсто облистени, с възходящи разклонения. Листата плоски линейни с дълги бели влакновидни връхчета, спирално разположени. Спороносните класчета 2-4 см дълги, единични по върховете на клонките. Спорангиите бъбрековидни, в пазвите на яйцевидни удължено островърхи напилени листа. Спорите светложълти, узряват юли-август.

Bernd Haynold

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по каменливи и скалисти места из хвойнови храсталаци и иглолистни гори. Ограничено в планините. Рядко в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи, между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се в Северна, Централна и отчасти в Южна Европа.

 

ДРОГА: Надземната част; спори

Тревата съдържа 0,12 до 0,2 хинолизидинови алкалоиди: 40% ликоподин, около 12% клаватин, 3% клаватоксин. Изолирани са ацетил-ликоклавин, дихидроликоподин, фавцеттидин и др. Отбелязва се присъствие на никотин, флавоноида апигенин, тритерпеноида клавитол, дихидрокафеена киселина. Спорите съдържат 40 до 50% тлъсто масло от глицериди на олеинова (55 до 60%) хексадеценова (30%) с примес на линалолова, миристинова, палмитинова, стеаринова, диоксистеаринова киселина, 20% споранин (полимерен терпен), ситостерин, холестерин, ликоклавин, ликоклавонол, онацерин и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Уроантисептично, диуретично, антипиретично.

Основното приложение на ликоподиума е като пудра за поръсване на кожата, особено при кърмачета – действа успокояващо на раздразнената кожа, упражнява леко противовъзпалително действие. Алкалоидите в листата на растението имат антипиретично действие. Прилага се като диуретично и уроантисептично средство.

Дрогата е използвана и за лечение на заболявания на черния дроб и храносмилателната система.

По 1 чаена лъжичка ситно нарязани клонки се запарват с 2 чаши вряща вода и след прецеждане се изпива в продължение на един ден.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia