Бяла бабка

Бяла бабка

Galanthus nivalis L. Сем. Amaryllidaceae – Кокичеви

 

бабка, какичка, калоянче, кар-чичек, кокиче, конски зъб, снежниче, снежно кокиче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно луковично растение. Луковицата е яйцевидна, 1-1,5 см в диаметър. Стъблото е до 20 см високо, еднакво дебело в горната и долната си част. Листата са приосновни, обикновено два. В основата си те се допират с ръбовете си, но не се обхващат, а на върха са плоски. Цветовете са бели, единични, увиснали, със слаб, но приятен аромат, разположени на върха на стъблото. Околцветникът е бял, до основата си 6-делен. Околоцветните листчета не са еднакви. Трите външни са по-дълги, длъгнесто овални, бели, обикновено разперени. Трите външни са по-къси, обратно сърцевидни, със зелено петно, сраснали в коронка. Прашниците на върха са с остър израстък. Стълбчето е нишковидно,с остро близалце. Плодът е месест, жълтозелен, с три надлъжни шева. Семето е обикновено елипсовидно, с роговиден израстък. Цъфти от края на януари до април. Често се появява изпод снега.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна, Средна и Южна Европа, Балканския полуостров, Мала Азия. У нас се среща по храсталаците, редките гори, поляните и др. из цялата страна с изключение на по-високите планински пояси, както и най-инските места. Отглежда се нашироко из градините като декоративно растение.

 

ДРОГА:  Надземната част

Съдържа алкалоиди, главен от които е галантаминът. Неговото съдържание в дрога от различни райони на страната варира извънредно много, а понякога този алкалоид липсва. Съдържа също ликорин, както и един нов алкалоид нивалидин, принадлежащ към групата на галантаминовите алкалоиди. От растението е изолирано още и галантин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като суровина на химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоида галантамин (нивалин). Отровно. Декоративно и ранно медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: www.BioLib.de, commons wikimedia