Pinus peuce GRSB. Сем. Pinaceae – Борови

 

молика ,петлистен бор

 

ОПИСАНИЕ: Високо, стройно до 40 м високо дърво. Коренът прониква надълбоко в почвата и се закрепва здраво за нея. Кората е гладка, маслиненозелена, отчасти кафява, като едва към 40-50 годишната възраст на растението се напуква и става тъмносива или тъмнокафява. Короната при младите растения е с пирамидална форма, а при по-възрастните дървета тя е заоблена. Пъпките са яйцевидни, на върха късо заострени. Листата (иглиците) са възмеки, нежни, събрани в гъсти снопчета по 5 заедно върху скъсени клонки, запазващи се в продължение на 2-3 години. Шишарките са цилиндрични, изправени, до 13 см дълги, с къси дръжки. Семето заедно с крилото е около 15 мм дълго. Цъфти през май-юли. Семената узряват след около 18 месеца. Пределната възраст на бялата мура е неизвестна, но са намирани стари дървета с възраст около 350 години.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Сърбия, Черна Гора, Македония. У нас  образува естествени насаждения в Рила, Пирин и др. Предпочита силикатните терени. Растението е ендемит за Балканския полуостров.

 

ДРОГА: Кората, дървесината, шишарките

Кората съдържа балсам, който изтича през нарочно направени върху стъблото на растението нарези и след това постепенно се втвърдява. В общи линии той съдържа до 20% етерично масло, известно под общото наименование терпентиново масло. Съдържа още до 60 % смолисти вещества. В състава на терпентиновото масло влизат пинен, камфен, карен, лимонен, пара-цимол.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Получаваното от балсама терпентиново масло се употребява нашироко във фармацията за приготвяне на мехлеми, пластири и др., за инхалации при възпаление на гърлото и др.

Установено е експериментално, че етеричното масло, съдържащо се в бялата мура, не дразни кожата, поради което се препоръчва за използване в парфюмерийната промишленост.

Дървесината на растението е най-леката и най-меката в сравнение с дървесината на нашите иглолистни дървета и се прилага нашироко в моливната промишленост.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons wikimedia