Бяла сухарка

Бяла сухарка

Teucrium polium L. Сем. Labiatae – Устноцветни

 

бяла горчива трева, бяла китка, маясълива трева, бяло подъбиче, червив бурен

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение, почти полухрастче. Коренът е вдървесинен. Стъблата са до 30 см дълги, цилиндрични, полегнали или приповдигащи се, на върха метличесто разклонени. Листата са длъгнести или линейни, назъбени, с подвити ръбове, до 6 мм широки, до 3 см дълги, беловълнести (особено от долната страна), със закръглени зъбчета. Цветните главички са дребни, почти кълбести, беловълнести или жълтеникавобели, събрани в малки метличести съцветия. Чашката е с къси закръглени зъбчета, беловълнесто наплъстена. Венчето е бяло или жълтеникавобяло, понякога червеникаво, малко по-дълго от чашката. Плодът е съставен от 4 обратно овални, мрежесто набръчкани орехчета. Цялото растение е покрито с бели, вълнести  власинки, от които изглежда почти бяло.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров. У нас се среща из сухите тревисти, каменливи и припечни места, предимно в по-топлите на краища.

 

ДРОГА: Стръковете

Дрогата съдържа до 0,3% етерично масло с жълт цвят и приятна миризма, с главна съставна част борнилацетат. В листата са намерени следи от алкалоиди, които не се съдържат в корените. Плодовете съдържат до 33% тлъсто масло. Дрогата съдържа още 3-6% смолисти вещества, глюкозиди, флавоноиди, фуранови горчиви вещества, особено пикрополин, и други подобни дитерпеноиди.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Растението е използвано като лекарствено  в Западна Европа още от XVI в., за която цел са го садили  нашироко из градините като културно растение. Употребява се в нашата народна медицина за най-различни заболявания, особено като средство против стомашни болки и хемороиди: по 2 супени лъжици на ситно счукана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда. Дозата за 1 ден. Отварата се употребява също външно във ветеринарната медицина за налагане на червясали рани по добитъка, откъдето произхожда едно от народните наименования на растението. Голямо приложение намира и за подправка в рибната консервена промишленост.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons wikimedia