Бяла топола

Бяла топола

Populus alba L. Сем. Salicaceae – Върбови

 

кавак

 

ОПИСАНИЕ: Бързо растящо, високо до 35 м дърво, с широка, рядко пирамидална корона. Кореновата система е силно развита, образуваща ектотрофна микориза. Младите клонки са сивозелени, кръгли, покрити с паяжинеста плъст. Пъпките са заострени, кафеникави, в началото паяжинесто-влакнести, а след това стават голи. Листата на дългите клонки са дълбоко дланесто три- или петделни, неравномерно назъбени, младите от двете страни гъсто покрити с бели власинки, а старите – само отдолу. Листата на късите клонки са закръглени, едро назъбени, понякога леко 3-5 делни, отдолу трайно влакнести. Прилистниците опадват много рано. Мъжките реси са дълги до 7 см, а женските – до 12 см. Те са цилиндрични, увиснали, без листчетата в основата. Развиват се едновременно с листата. Тичинките са 8-10, с прашници, равни на дължината на дръжките. Семената са продълговато-крушовидни, набраздени в основата, с хвърчилка. Цъфти през април, а плодовете узряват през май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа. Култивирано е в Западна Европа и Северна Америка. В нашата страна расте по крайбрежието на Черно море, покрай Дунав, из островите и притоците му, по разливите на р. Искър.

 

ДРОГА: Пъпките, кората и дървесината.

Пъпките съдържат фенолния глюкозид салицин, малки количества манит, смолисти вещества, флавони, галова киселина, галангит, минерални соли, някои още неуточнени антибиотични вещества, ензимите емулзин, амилаза и оксидаза. Освен това те съдържат до 6,5% етерично масло. Дрогата съдържа още популин, етери на валериановата киселина и сесквитерпени.

Пресните листа съдържат значителни количества витамин С, каротин, както и етерично масло.

От кората и листата са изолирани нигрицин, дъбилни вещества, галова киселина, еризин (жълто багрилно вещество), ферментът салициназа и хиризин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина както и народната медицина в много други страни се използва против подагра, ревматизъм и ишиас, като омекчаващо и откашлечно средство при възпаление на дихателните пътища, за увеличаване диурезата при полиартрити, при недостатъчно уриниране, при увеличаване на простата, при хронично възпаление на пикочния мехур, при болезнено уриниране след бременност, подагра и др.: по 2 чаени лъжички ситно счукани или нарязани изсушени пъпки се заливат с 1 до 2 чаени чаши вряща вода, запарката се оставя да се охлади 15 минути, след което се прецежда. Доза за 1 ден.

Кората от растенията  намира широко приложение като дъбилно средство в кожарската промишленост. Освен това от нея се получава жълта боя, която се прилага за трайно боядисване на платове в жълт цвят.

Външно дрогата се прилага при лекуване на хемороиди, на рани, за разтривка при подагра и ревматизъм и др. във вид на мехлем, който се приготвя по следния начин:  1 част пъпки, 1 част чист спирт (90%), и 8 части разтопена свинска мас.

Въгленът, получен чрез изгаряне на дървесината на тополите, се употребява в медицината при различни разстройства, отравяния с алкалоиди и тежки метали, при хранителни инфекции и интоксикации.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: www.BioLib.de, wikipedia