Бял салкъм

Бял салкъм

Robinia pseudoacacia L. Сем. Leguminosae – Бобови

 

акация бялааблен, бяла акация

 

ОПИСАНИЕ: Бялата акация е високо, достигащо до 25 м, силно разклонено, с широка неправилна корона дърво. Младите клони са червенокафяви, голи и лъскави.  Цветовете са слабожълтеникави, бели или бледорозови, едри, силно ароматични, събрани в увиснали, редки гроздовидни съцветия. Растението започва да цъфти и да дава плод от третата или четвъртата година или през 2 години. Цъфти през май, след разлистването. Плодовете узряват през октомври, но остават да висят на дървото до следващата пролет дори и по-късно.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Бялата акация произхожда от Северна Америка и Мексико. Натурализирана е отдавна в Европа и у нас.  Най-добре се развива на богати и дълбоки почви като декоративно и укрепващо почвата, покрай пътищата, жп. Линии, в парковете, градините и т.н.

 

ДРОГА: Цветовете – те се берат май-юни. Берат се  в началото и по време на цъфтене без общата дръжка, към която са прикрепени. За брането се избира сухо, по възможност слънчево време. Бере се след роса. Кората се бели в ранна пролет при започване сокодвижението в растението. Листата се  берат през цялото време на вегетация на растението, но преди да пожълтеят.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Цветовете, а отчасти и листата са народно противоспазматично, притовокашлечно и пикочогонно средство. Цветовете се смятат за безопасни. Има данни обаче, че при консумиране на голямо количество свежи цветчета се появява главоболие, повдигане и повръщане.  Употребяват се и за получаване на ароматична вода (шербет). Кората в малки дози се употребява при хиперацидитет и при обстипации, но по предписание и контрол на лекар. Листата, кората и корените на акацията са опасни за приемане поради това, че са отровни.  Етеричното масло се употребява в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране.

 

НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ: 12 г цветове в 500 г вода врят 3 мин. Да се пие по 100г 3 пъти дневно на гладно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Собствена творба – wikipedia