Filaginella uliginosa Opiz (Gnaphalium uliginosum L.)

 Сем. Asteraceae – Сложноцветни.

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно растение 5-20 см високо. Стеблото от основата разклонено, полегнало възходящо, сиво влакнесто. Листата последователни, линейно ланцетни, тъпи, късовлакнести. Кошничките дребни, яйцевидни; обвивните листчета кафяви, по ръба ципести; групи по 3-10 кошнички, събрани в главести съцветия, обвити от сближените връхни листа по върховете на клонките. Цветовете кафявожълти. Плодосемките сивозеленикави, продълговати, с хвърчилка от 10 власинки, опадващи поединично. Цъфти юли-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни тревисти и открити крайбрежни, крайпътни и изоставени места, из посевите. Разпространено из цялата страна, до към 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Събраната през време на цъфтеж и изсушена надземна част.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Хипертонична болест, язвена болест; външно – за лечение на рани.

Лечебното действие на белия смил при язвени процеси се отдава главно на богатото му съдържание на провитамин А – каротин, а също така на антимикробното му действие и на свойството му да разширява кръвоносните съдове и по този начин да подобрява кръвооросяването на мястото на приложението.

Вътрешно белият смил се прилага под формата на запарка: 15 г бял смил (около 3 супени лъжици) се заливат с чаша кипяща вода; взема се по 1 супена лъжица 30 минути преди ядене, 3-4 пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia