Бял трън

Бял трън

Ononis hircina L. (Carduus marianus)  Сем. Leguminosae – Бобови

 

бодлив трън, гръмотрън, голотрън, милобот, шилобод

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто бодливо растение или плухрастче. Коренът е дървенист, дълъг, до 50-60 см, често усукан, с късо, многоглаво коренище. От коренището излизат пръчковидни, многогодишни, до 60 см дълги, разклонение, полегнали, приповдигащи се или изправени стъбла, с голям брой бодливи клонки, често лилаво обагрени, силно вдървенели при основата си. В най-ранна възраст стъблата имат приосновни листа, които скоро опадват. В пазвите на приосновните се образуват летораслите за следващата година. Листата са два вида. Долните и средните са триделни, а горните – прости, дребни, яйцевидно-продълговати, назъбени, почти голи, със сраснали към листната дръжка прилистници. Цветовете са доста едри, двуполови, бледорозови или розовочервени, рядко бели, разположение на къси мъхнати дръжки, често по един или два в пазвите на листата, групирани предимно по върховете на главните разклонения във вид на дълги, редки класовидни съцветия. Чашката е звънеста, 5-листна, покрита с главести трихоми. Тичинките са сраснали, на брой 10. Плодът е изправена яйцевидна шушулчица, по-дълга от човката или равна на нея, с 1-5 семена, които са сферични, тъмнокафяви, слабо грапави. Цъфти през май – август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия. У нас се среща из сухите ливади, тревистите и песъчливите места, по наносите около реките и пътищата, в храсталаците, по речните поляни, пасищата и другаде много често в страната, в няколко още недобре проучени форми, а също и като плевел, докъм 1300м надморска височина.

 

ДРОГА: Корените

Дрогата не е все още добре проучена химически. По досегашни данни, с които азполагаме, корените съдържат до 0,2% етерично масло с тъмноканелен цвят, което при по-продължително стоене се осмелява. Съдържа още незначително количество тлъсто масло, гуми, нишесте, захари, белтъчни вещества, смоли, дъбилни вещества, лимонова киселина, фитостерин. Съдържа още изофлавоновия неизучен още глюкозид ононин, от който при хидролиза се получават агликонът формонетин и глюкоза. Съдържа още сладкия ононид (сходен по действие с глизиризина), оноспин, от който при хидролиза се получава аглюконът ононетин. Съдържа също алкохола онокол, едно ново вещество (спинозин), което се получава чрез водна дестилация на дрогата, тритерпенови сапонини, тритерпенови и изофлавонови хетерозиди, на които се дължи диуретичното действие на дрогата, значителни количества (до 10%) минерални соли, особено калций и калий, органични киселини, захароза. Установено е, че активните вещества се намират в кората на корена.

 

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Диуретично

Като лекарствено растение е познато още от XVIII в. Прилага се при заболявания на дихателните пътища, бронхите, бронхиална астма, като диуретично средство при болки и газове в стомаха и червата във вид на студен извлек: по 2 чаени лъжички на ситно счукани плодчета се заливат с 500 г студена вода, оставя се да престои в продължение на 24 часа, прецежда се и се изпива на глътки за 1 ден по указания и контрол на лекар. В по-големи дози растението е отровно.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – Michael Becker – wikipedia