Бясно дърво

Бясно дърво

Daphne mezereum  Сем. Thymeleaceae – Тимелееви

 

вълча жила, вълча ягода

 

ОПИСАНИЕ: Храст, 25-100 см висок, с изправени или възходящи, слабо разклонени стъбла, кората жълтеникавосива. Листата последователни, събрани в горната част на леторастите, 3-10 см дълги и 0,8 -2,5 см широки. Цветовете приседнали единични или на снопчета по 2-5, или рехави в класовидни съцветия. Хипантият прилегнало влакнест розовочервен. Чашечните дялове яйцевидни, закръглени или слабо заострени, отвътре влакнести. Венчелистчетата липсват. Плодът костилков яйцевиден яркочервен гол, освобождаващ се от хипантия преди узряване. Цъфти март – април.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни сенчести и каменисти места из широколистни и иглолистни гори в планините. Разпространено из цялата страна от 600 докъм 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Кора

Растението съдържа кумариновия глокозид дафнин и отровна жълтокафява смола, наречена мецереин, с непроучен състав. Цветовете съдържат етерично масло с приятна миризма.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Ревулсивно

Основното биологично активно вещество, изолирано от растението, е смолоподбният мецереин, който притежава силно ревулсивно действие. Върху кожата той предизвиква не само зачервяване и оток, но и появата на мехури и увреждане на епитела при непродължителен контакт. При попадане на прах от растението в очите или носа се развива конюнктивит. Тези ефекти се дължат на освобождаването и натрупването в епитела на кожната покривка на хистамин. В народната медицина растението се употребява предимно като ревулсивно средство за външно приложение при ревматични болки, подагра и при някои кожни заболявания (импетиго).

Поети през устата, плодовете и корите от растението са силно отровни. Отравянето протича с явления от страна на стомашно-чревния тракт (болки в стомаха, колики, повръщане, кървава диария), отделотелна система (албуминурия, хематурия), а в тежки случаи и от страна на централната нервна система и сърдечно-съдовата система изразяващи се в обща възбуда, тахикардия и диспнея. В 30% от случаите на отравяне се наблюдава смъртен изход вследствие на сърдечно-съдова слабост.

Растението е отровно за коне, овце, които изпадат във възбудено състояние при консумирането му, откъдето идва и името му бясно дърво. Поради високата му токсичност се препоръчва растението да се употребява само за външни цели.

Четири части кора от растението, 10 части мас и 1 част восък се сваряват, прецеждат се, като се изстискват и получената маса се използва за външна употреба като ревулсивно средство.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia