Valeriana officinalis L. Сем. Valerianaceae – Дилянкови
дилянка, коча билка, мача трева, милянка
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище и многобройни шнуровидни корени със силна характерна миризма. През първата година образува листна розетка, през втората – единични или няколко цветоносни стебла – цилиндрични кухи, надлъжни наребрени, 50 -130 см високи. Стебловите листа срещуположни нечифтоперести (рядко цели), дяловете яйцевидно лацентни до линейни. Цветовете двуполови дребни, събрани в многоцветни сложни полусенниковидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Венчето 5-листно светлорозово до бяло, тръбесто. Плодът сух едносеменен, с хвърчилка. Цъфти юни – юли.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни ливади, храсталаци и разредени гори. Разпространено из цялата страна, от равнините докъм 1700 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
ДРОГА: Корени и коренища. До 2% валепотриати (валтрат, дидровалтрат), нестабилни вещества, които се разлагат при продължително варене, от киселини и от основи. Тяхното седативно действие се усилва от етеричното масло, богато на борнилизовалерианат. Съдържат се още танини, захари и др.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Седативно
Обилни клинични данни отдавна са утвърдили валерианата и получаваните от нея препарати като ефикасно нервноуспокояващо, леко сънотворно и спазмолитично средство. Заради своето седативно действие валерианата намира особено широко приложение при сърдечни неврози, при неврастенни състояния на пренапрегнатост, неспокойствие, възбуда, страхови изживявания, при климактерични смущения, хистерия. Добри резултати са получавани и при краткотраен, повърхностен и неспокоен сън, особено при кошмарни сънища. Наблюдавани са добри резултати при спазми на хранопровода, при кардиоспазъм, при спастичен запек, метеоризъм. При някои болни със стенокардни оплаквания валерианата облекчава състоянието им.
Независимо от вече безпорно доказанта голяма биологична активност на валепотриатите, като се има предвид фактът, че те са крайно нестабилни съединения, трябва определено да се каже, че и при валерианата има положение аналогично на това, което се наблюдава при повечето лечебни растения – нейното лечебно действие се дължи не на една единствена съставка, но изглежда на взаимодействието на множество съставки независимо от това, че по своята активност те могат да отстъпват значително на валепотриатите.
Експериментално е установено, че корените на валерианата притежават противоглистно действие. Този ефект е особено изразен при декокта от коренището на валерианата. Съобщава се и за силно жлъчегонно, а също и за антибактериално действие на валерианата.
При използването на валерианата в големи дози трябва да се има предвид способността на това растение да повишава съсирваемостта на кръвта.
В домашни условия се приготвя водна запарка от 2 чаени лъжички наситнени валерианови корени на чаша вода. Взема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно. На деца запарката от валериана трябва да се дава 2-3 пъти дневно по чаена лъжичка. При особено повишена възбудимост се препоръчва 1/3 до ½ чаша валерианова запарка 2-3 пъти дневно; при безсъние – до ½ чаша преди лягане. Препоръчва се и под формата на студена настойка; 1 супена лъжица ситнонарязани корени се заливат с 1 чаша вода и се накисват в продължение на 24 часа; изпива се на няколко пъти за един ден.
Широко приложение като успокояващи средства намират Tinctura Valerianae и Tinctura Valerianae aetherea; доза 20 до 50 капки. Рационални са комбинациите на валериана с бромиди, с препарати от глог, хмел, кимион, лайка и др. Например като газогонен чай се употребява комбинацията от 6 части цвят от лайка, 4 части корени от валериана и 1 част плодове от кимион: 1 супена лъжица от сместа се залива с чашка кипяща вода, запарва се 20 мин, прецежда се през марля и се пие ½ чаша сутрин и вечер.
Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia