Ветрогон

Ветрогон

Eryngium campestre L. Сем. Apiaceae – Сенникоцветни

 

биволски трън, бял трън

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение с вретеновиден дълбок корен. Стеблото изправено, 30-60 см високо, от основата силно разклонено, цялото растение кълбесто, бодливо. Приосновните листа на дълги дръжки, кожести, триделни, дяловете бодливо назъбени; стебловите листа приседнали стеблообхващащи, пересто назъбени, бодливи. Цветовете събрани в сбити главести сенници в сложни сенниковидни съцветия, в основата с линейно ланцетни бодливи листчета. Венчелистчетата белезникави, яйцевидно ланцетни, осилести. Плодът елипсовиден, покрит с къси шипчета, разпадащ се на две половинки. Цъфти юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из пасища, сухи тревисти места, из храсталаци, край пътища и селища. Разпространено из цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Среща се в Средна и Южна Европа.

 

ДРОГА: Събраните изчистени и изсушени при обикновена температура корени.

Съдържат сапонини, малко етерично масло, танини, органични киселини и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: При хипертрофия на простата; диуретично, спазмолитично действие.

Българската народна медицина прилага ветрогона при затруднено уриниране във връзка с увеличение обема на простатната жлеза, а също и като диуретично средство; ветрогонът се прилага и срещу тусигенните пристъпи на магарешката кашлица. Прилага се и при полова слабост, най-вече възникнала на основата на нарушения във функционирането на простатната жлеза.

Две супени лъжици 20 г от надземната част на растението (или 1 супена лъжица от ситно нарязани корени) се варят в продължение на 10 минути с 500 мл вода. След изстиване и прецеждане на така приготвената отвара се пие по една винена чаша преди всяко хранене. Препоръчва се и използването на прясно изстискан сок от корена на ветрогона.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: Bernd Haynold, wikipedia