Разгледахме вече съдържанието на витамините във виното, нека сега обърнем внимание на това какъв е неговият минерален състав. Както при витамините, количеството минерали в мъстта е приблизително два пъти по-голямо от количеството минерали във виното.
Това е така, защото някои от тях се утаяват още при ферментацията, съхранението и обработката на вината. Някои катиони обаче се увеличават поради: сулфатирането, контакта с метални, бетонни и дървени повърхности, обработка с бистрещи и стабилизиращи средства и филтриране.
Качественият и количественият състав на минералните компоненти на гроздето и виното зависи до голяма степен от състава на почвата, от използването на торове, от климатичните условия и от прилаганите технологични практики в лозарството и винопроизводството.
Най-много минерали има в чепките, кожиците и семената на гроздето, а най-малко са в месестата част на зърната. Затова по-дългият контакт на мъстта и виното с твърдите части на гроздето води до увеличаване на минералния състав във виното.
Червените вина съдържат повече: калий (K), натрий (Na), магнезий (Mg) и други, в сравнение с белите, а чепките и кожиците съдържат повече: калий (К), а семките фосфор (P).
Най-голямо е количеството на калия (K). По-голямата му част е включена в соли като калиев битартарат. Тази сол на винената киселина е по-малко разтворима във вино и при наличието на алкохол и по-ниска температура, част от нея кристализира. Това налага вината да се стабилизират преди бутилирането им, за да се избегне образуването на кристални утайки. Но дори и да ги откриете на дъното на бутилката, това не бива да ви притеснява.
Калцият (Ca) в белите вина е обикновено повече от този съдържащ се в червените. Допълнително количество калции може да попадне от шихтите при филтриране на вината при обработката им с бентонит и при намаление на киселините на виното с калциев карбонат. Тези соли образуват също кристални утайки, ако виното не е стабилизирано.
Натрият (Na) също се намира в гроздето като неговото количество е по-голямо при грозде, отглеждано в близост до морски бряг. Високите му концентрации могат да предизвикат „металически” вкус.
Желязото (Fe) в гроздето се завишава, когато има полепнали частици и когато мъстта и виното са в контакт с метални повърхности от неизолирана стомана. Желязото има съществено значение за качеството на виното, като при големи количества може да доведе до размътване – (при белите) или до потъмняване – (при червените вина).
Медта (Cu) се съдържа в гроздето поради използването на медни препарати за борба с болести по лозата, количеството на медта в гроздовата мъст достига до 4÷5 мг/дм3. При ферментацията се образува неразтворим меден сулфид. Дрождите абсорбират част от медните йони и във виното след ферментация остава известно количесво
Малки количества Олово (Pb) се съдържат във всички живи организми, включително и в гроздето. Количеството му се увеличава при индустриални замърсители, както и от оловните бензини, поради което гроздето от лозя покрай пътни магистрали и от индустриални зони съдържа повече олово. Поради токсичността на оловото, допустимите му количества непрекъснато се намаляват по искане на Международната здравна организация и Международната организация по лозята и виното (OIV).