Zea Mays L. Сем. Graminae – Житни

 

Бубол, кукуруз, гълъби, мамул, мисир, моруза, рапка, ронка

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно еднодомно културно растение. Стъблото е изправено, неразклонено, наделено на възли и междувъзлия, плътно, отвутре с шуплест паренхим, достигащо до 3-4 м и повече височина. Листата са ланцетни до линейно-ланцетни, с успоредно жилкуване, прикрепени за стъблото с полуразтворени влагалища. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани на върха на стъблото в едро, широко, метличесто съцветие, а женските –  в кочани, разположени по стъблото. Мъжките цветове са снабдени с 2 плевици и 3 тичинки. Женските цветове имат 3 плеви, един плодник и едно дълго стълбче със също така дълго близалце. Плодът е заоблено, сплескано или с друга форма зърно, с малък зародиш и голям скорбелен ендосперм. Цъфти през лятото. Плодовете узряват през септември-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Само като културно растение, произходът на което още не уточнен. Отглежда се в множество подвидове и вариетети и стотици сортове.

 

ДРОГА: Дългите нишковидни близалца на женските цветове

Съдържат неуточнени вещества, сродни на витамин К (група витамини, които влияят при съсирването на кръвта), които от химична гледна точка представляват производни на филохинони и имат антихеморагично действие. Дрогата съдържа още до 3% сапонини, флавони, до 13% танини, до 2,5% смолести вещества, етерично масло

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина като пикочогонно, кръвоспиращо и диуретично средство при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур във вид на запарка: 10 г на ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда (доза за 1 ден).

Употребява се по указание и под контрол на лекаря. Прилага се също и като средство за увеличаване на жлъчната секреция. Отварата от царевичните зърна се употребява в нашата народна медицина като средство против тении.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en.wikipedia