Върба бяла

Върба бяла

Salix alba L.    Сем. Salicaceae – Върбови

 

ОПИСАНИЕ: Дърво, до 25 -30 м високо, кората тъмнокафява надлъжно напукана; младите клонки жълтеникавокафяви или червеникави, лъскави сребристо влакнести. Листата тесни до широки ланцентни, удължено островърхи назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светлозелени. Цветовете еднополови еднодомни, във връхни или странични реси, мъжките до 7 см дълги и 1 см дебели, женските до 5 см дълги и 0,5 см дебели. Плодът едногнесдна многосеменна кутийка, разпукваща се на две половини; семената дребни продълговати, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти март – май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте в самостоятелни или смесени крайречни гори, край мочурища в блата. Разпространено из цялата страна докъм 1000 (рядко до 1700 м) надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайния север).

 

ДРОГА: Кората

Кората съдържа средно 5-8% салицин, който в организма се хидролизира от ензима саликаза на агликона салигенин и гликоза. Салигенинът се окислява по нататък до салицилова киселина. Доказани са още няколко фенолни глюкозида: фрагилин, триандрин, вималин, салидрозид, саликортин, салиперозид, 3-10% катехинови танини, оксалати, флавоноиди, албозид.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Антиревматично и антипиретично.

Съдържащият се във върбовите кори в голямо количество до 7% салицин, при хидролизата на който се получава алкохолно производно на салициловата киселина, е основният носител на лечебните свойства на тази дрога. Върбовата кора действа антифебрилно, диуретично, изпотяващо и обезболяващо (при невралгии и главоболие). Предизвиканото от върбовата кора засилено излъчване на пикочна киселина обяснява лечебното й действие при подагра. Върбовите кори клинично показват лечебни ефекти при остър и хроничен ставен ревматизъм, при остри подагрозни пристъпи, при остри и хронични фебрилни бронхити. Във връзка с присъщото им спазмолитично и холеретично действие препарати от върбова кора намират приложение и при жлъчнокаменна болест, и при жлъчни кинезии. В народната медицина върбовите кори се използват и като противовъзпалително лекарство при стомашно-чревни заболявания (диарии, чревни колики и др.), а също така и при кръвотечения.

Външно върбовата кора се използва за бани, особено при потене на краката при кожни заболявания, за налагане върху циреи. Гъста отвара от предварително стритата на прах кора се прилага за налагане на гнойни рани. Отвара от върбови кори се използва и за плакнене на устата и гаргара при възпаление на венците и ангини. Това приложение на дрогата може да се обясни с адстригентното действие на съдържащите се в нея дъбилни вещества.

Подходяща комбинация за чай за изпотяване е сместа от равни части върбови кори, плодове от анасон, листа от подбел, липов цвят и плодове от малина. Една супена лъжица от сместа се залива с 2 чаши кипяща вода, вари се 5 минути, прецежда се през марля и вечерта се изпиват 1-1,5 чаши.

Друга комбинация за изпотяване е сместа по равни части кора от върба с листа от подбел и обикновен риган. Две супени лъжици от сместа се заливат с две чаши кипяща вода, варят се 5-10 минути, прецежда се през марля и вечер се изпиват 1-1,5 чаши.

Чай за плакнене на устата и гърлото при възпалителни процеси: 3 части кора от върба и 2 части липов цвят; 2 супени лъжици от сместа се заливат с чаша вряща вода, запарват се 15-20 минути, прецеждат се през марля. Да се плакнат устата и гърлото няколко пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia