Върбинка

Върбинка

Verbena officinalis    Сем. Verbenaceae – Върбинкови

 

версин, железник, лечебна върбинка

 

ОПИСАНИЕ:  Едногодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблото е право, четириръбесто, почти голо, до 80 см високо, метловидно разклонено в горната си част. Листата са срещуположни, средните 3-делни, едро назъбени, горните продълговати, назъбени, а най-горните целокрайни. Цветовете са бледовиолетови, дребни, събрани в редки, тънки, гъсти, 3-4 см дълги класовидни съцветия на върха на стъблото и разклоненията му. Чашката му е 5-делна, тръбеста.Венчето е фуниевидно, неправилно 5-делно, почти двуустно. Тичинките са 4, затворени във  венечната тръбица. Стълбчето е късо, с двуразделно близалце. Плодникът е от два плодолиста с двуразделен горен яйчник. Плодът е сух, разделящ се на 4 орехчета, които от вътрешната си страна са с множество белезникави люспици. Цъфти от късна пролет до есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението е разпространено в Средна Европа, Средиземноморието, Северна Азия, Балканския полуостров, Иран, Индия, Япония, КИтай, Америка, Австралия. У нас се среща по тревистите и буренливите влажни места, из окопните култури като плевел.

 

ДРОГА: Надземната част.

Съдържа малко етерично масло с камфорова миризма, неотровният глюкозид вербеналин и вербенин. Съдържа още неотровния глюкозид аукубин, един още неуточнен алкалоид, слузни и горчиви вещества, танини, пентозани, сапонини, минерални соли, ензимни инвертази и емулзин. В състава на етеричното масло е установено съдържанието на цитрал, един терпен и един терпенов алкохол.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Потогонно, антипиретично, седативно

В нашата народна медицина при умствена отпадналост, преумора, като затягащо, укрепващо и кръвоспиращо средство, при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур: по 2 супени лъжици на ситно счукана изсушена дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода, оставя се да поври 1-2 минути, прецежда се и се оставя да изстине. Взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.

Външно – затопленият остатък след прецеждането се използва за налагане на рани по кожата, циреи и др. В отварата от дрогата къпят изтощените и слаби деца за здраве.

В миналото върбинката е била считана като универсално средство срещу всички болести, особено при треска, слабост, главоболие. В Гърция растението и сега се с1ита са свещено, „носещо щастие”.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: Konrad Lackerbeck – wikipedia