Гергьовденче

Гергьовденче

Veronica officinalis L.  Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

 

лекарствено великденче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо. Стъблото е космато, пълзящо, вкореняващо се или приповдигащо се, с изправени цветни клонки. Листата са космати, обратно- и широкояйцевидни или елипсовидни, 1,5 – 4 см дълги, 1-2 см широки, с къси дръжки, ситно назъбени, влакнести. Съцветията са гъсти, единични, жлезисто-влакнести, излизащи от пазвите на един от двата срещуположни листа. Цветните дръжки са по-къси от чашката. Венчето е светлосиньо с лилав оттенък, 6-7 мм в диаметър по-дълго от чашката. Плодникът е жлезиста, влакнеста, многосеменна кутийка. Цъфти през втората половина на пролетта и първата половина на лятото. Цялото растение е с горчив и тръпчив вкус.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Предна Азия, Северна Америка. У нас се среща в гористите влажни места и храсталаци доста на често из цялата страна до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

Съдържа глюкозида аукубин, дъбилни и горчиви вещества, малко етерично масло, сапонини, органични киселини (ябълчна, лимонена, млечна), танини, захари, каротин, гуми, смолисти вещества, редукционни захари, минерални соли.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина като средство против заболявания на дихателните пътища –  против кашлица: по 1 супена лъжица на ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за един ден)

Външно се употребява при кожни обриви: счукана прясната дрога във вид на каша или настойката на дрогата 10% в дървено масло се счита за много добро средство за лекуване на пресни и гнойни рани, рани от изгорено, циреи и др.

Медоносно растение. Декоративно растение. От него са създадени и градински форми.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia