Главест ров

Главест ров

Lathyrus tuberosus L. Сем. Leguminosae – Бобови

 

грудесто секирче, грудково секирче, грудкообразуващо секирче, гулиен грахулец, овчагюзел, орехче, орешак, орешец, орешка, орешковина, фасуличе

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Подземното стъбло е топчесто или с вретеновидно задебелени корени. Надземното стъбло е голо, ръбесто, до 90 см високо, разклонено още от основата си. Листата са чифтоперести, само с една двойка листчета и с разклонено мустаче. Прилистниците са дребни, ланцетно-линейни. Цветовете са с розово- до карминеночервени, по-рядко бели, събрани по 2-7 съцветия, ароматни. Зъбците на чашката са равни на тръбицата или са по-малко по-къси от нея. Семената са сферични, слабо грапави, тъмносиви до кестеняви. Цъфти през юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В западна и Средна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров и Мала Азия. У нас се среща из орниците и нивите, по сухите тревисти места, храсталаците, горските поляни и др., като плевел и бурен из цялата страна, до 750 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част и грудките

В надземните части на растението е установено съдържанието в % от абсолютно сухото вещество, както следва : протеини – 15,75%, смилаем протеин – 12,49%, сурови мазнини – 2,74%, сурова целулоза – 30,41%, безазотни екстрактивни вещества – 39,18%, пепел – 4,90%.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:

При употреба на семената са установени случаи на прояви на нервно разстройство.

 

Растението  се използва като фуражно. Грудките са любим фураж за свинете. Семената на растението не се понасят от конете само тогава, когато им се дават като концентриран фураж.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia