Глог обикновен

Глог обикновен

Crataegus monogyna Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

бял глог, червен глог, глогинка

 

ОПИСАНИЕ: Бодлив храст, или малко дръвче, до 4 м високо. Кората гладка тъмносива. Листата последователни, 3-5-делни, в основата клиновидни, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете бели, събрани по много в щитовидни съцветия. Чашелистчетата 5, заострени трайни, прилегнали към плода. Венчелистчетата 5, елиптични. Тичинките 20, прашниците бели. Плодовете 1-5 дребни костилки, обвити от разрастващото се месесто червено цветно легло – лъжлив плод. Цъфти май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из храсталаци и разредени гори. Разпространено в цялата страна до към 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Цветовете с листата и плодовете.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Исхемична болест на сърцето.

В народната медицина препаратите на глога се използват предимно при спастични заболявания на кръвоносните съдове, но се срещат данни и за тяхната употреба при атеросклероза на мозъка, както и като кардиотонично, седативно и отчасти диуретично средство. Много често глоговите препарати се използват в различни комбинации за лечение на хипертоничната болест у възрастни хора, на старческо безсъние, сърдечна невроза и др.

С лечебна цел се използват цветове, листа и плодове. От изсушените цветове или листа се вземат две равни супени лъжици и се заливат с вряла вода в обем около 500 мл. Запарката се оставя в продължение на 2 часа. Прецежда се и се пие по винена чаша 3 пъти дневно 30 минути преди ядене.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia