Глухарче

Глухарче

Tanaxacum officinale WEB. 

Сем. Compositae – Сложноцветни

 

баба марта, борец, горец, жълта млечка, мартенче, опади коса, радика, свинска млечка

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Силно изменчив вид с много форми. Коренищата са къси, многоглави. Стъблото е безлистно, до 30 см високо, голо, заоблено, тънко, сухо. Листата са многобройни, събрани в приземна розетка, с различна форма и различни размери. Стъблото излиза от средата на розетката и завършва с едно едро съцветие – кошничка, която е с диаметър 3,5 см, с двойна обвивка, съставена от линейни, зелени външни листчета. Леглото на съцветието е голо. Всички цветове са златножълти, езичести. Чашката е с прости власинки, разрастващи се при плода в хвърчилки. Венчето е със стеснена тръбица и 5-зъбо дълго езиче в горната си част. Тичинките са 5. Прашниците са сраснали в тръбица. Тичинковите нишки са свободни. Плодникът е с долен едногнезден завръз и нишковидно стълбче, преминаващо през прашниковата тръбица, с две линейни, завити надолу близалца. Плодът е продълговато-клиновидна семка с парашутовидна хвърчалка на върха, прикрепена към дълга дръжка. Както листата, така и стъблото и коренището съдържат млечен сок. Цъфти от ранна пролет до късно лято.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа, Западна Азия, Гренландия, Пакистан, Индия, пренесено е в Северна Америка и Австралия. У нас се среща из ливадите, по тревистите и песъчливите места, покрай пътищата, оградите и другаде в цялата страна, а често е и заплевител из посевите.

 

ДРОГА: Коренищата, цялата надземна цъфтяща част.

Листата съдържат витамин B2,каротин, витамин C и ксантофил. Листата се считат за превъзходен източник на желязо и калций, които се съдържат в дрогата в значително количество. Съдържат също значително количество фосфор в сравнение с всички зеленчуци и се отличават с високото си съдържание на протеини и сравнително малко количество целулоза. Листата съдържат също до 0,01% веществото танацетин, на който се дължи на горчивия вкус на дрогата, а също и стерол и тараксацин. Листата и цветовете съдържат ксантофил (а в цветовете още лутеин и тараксантин), каротиноиди и един флавон (витамин B2).

Коренищата съдържат горчивото вещество тараксацин, а млечният сок – церилов алкохол, лактуцерол, каучук, и инозит. Те съдържат също и танини, следи от етерично масло, флобафени, холин, аспарагин, сапонини, органични киселини, смоли, слузни вещества, никотинова киселина. Количеството на захарите в дрогата през пролетта достига до 17%, а това на левулозата – до 18%. Съдържанието на сурови протеини в корените достига до 22%, както и 4-9% тлъсто масло. Плодовете съдържат до 20% тлъсто масло.

 

 ДЕЙСТВИЕ:  Холагогно, холеретично

Глухарчето е старо лекарствено растение. Още Теофраст го е препоръчал против лунички по лицето и при чернодробни страдания. Дрогата се употребява в нашата народна медицина за засилване на храносмилането и за увеличаване на апетита, при чернодробни и жлъчни заболявания, жлъчни камъни, жълтеница, хемороиди, като успокоително средство при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикочния мехур, при метеоризъм и запек, като пртивоглистно средство: по 2 чаени лъжички наситно нарязани сухи коренища или листа се накисват в 1 чаена чаша студена вода 8 часа, след това настойката се възварява 5-10 мин, прецежда се и се пие на глътки на няколко пъти. Дозата за един ден и се употребява по указанията на лекаря. Свежите листа или изстисканият от тях сок се прилагат за лечение на атеросклероза, при кожни заболявания, анемия, C-авитаминоза и др. във вид на пролетна салата с лимонов сок и зехтин. Да не се употребява непрекъснато дълго време, защото вреди на храносмилането.

Медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia