Горицвет

Горицвет

Adonis vernalis L.

Сем. Ranunculaceae – Лютикови

 

Слети коса

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с мощно хоризонтално коренище и изправени, прости или слабо разклонени цветоносни стебла. Листата 2-4 пъти пересто наделени с линейни, до 1 мм широки дялове. Цветовете единични, 4-5 см в диаметър. Чашелистчетата 5-8, яйцевидни. Венчетата 10-24, ланцетни до продълговато елиптични, голи, яркожълти. Тичинките и плодниците многобройни. Плодът е сборен, отделните плодчета влакнести, с кукесто носче. Цъфти февруари-април.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по сухи каменисти места, пасища и храсталаци. Разпространено в Североизточна България, Източна Стара планина, Западна България, от низините до 1100 м надморска височина.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Кардиотонично, диуретично и умерено седативно.

Дрогата се прилага при хронична сърдечна слабост и особено при такива, съпровождаща се с нарушения в проводната функция, при сърдечни неврози; смущения в сърдечната дейност при Базедова болест; отслабена сърдечна дейност в хода на различни инфекциозни заболявания; бъбречни заболявания с прояви на недостатъчност на сърдечно-съдовата система; отоци; някои нервно-психични заболявания.

Често се използва запарка от дрогата.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia