Горска живолина

Горска живолина

Mercurialis perennis L. 

Сем. Euphorbiaceae – Млечкови

 

многогодишен пролез, татарски босилек

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно двудомно растение тревисто растение. Коренището е дълго, пълзящо, с дълги пълзящи издънки. Стъблата са изправени, до 40 см високи, в долната си част обикновено безлистни, влакнести само горната част. Листата са срещуположни, до 10 см дълги, с дълги дръжки и с прилистници, с продълговато-яйцевидни петури и заострени и назъбени ръбове, групирани в горната част на стъблото. Цветовете са дребни, зеленикави, еднополови, събрани в рехави класовидни съцветия, излизащи от пазвите на листата. Мъжките класове са по-дълги от женските. Венчето липсва. Околоцветникът е съставен от 3 чашелистчета. Мъжките цветове са жълто-зелени с 8-12 тичинки. Женските цветове са малко по-едри от мъжките; състоят се от двугнезден яйчник и 2 нишковидни близалца. От двете страни на яйчника срещу шевовете му е развита по една тичинкова нишка, но без прашник на върха. Плодът е сплескано-кълбест, слабо набръчкан, с корави четинки. Цъфти през април-юни. Не съдържа млечен сок.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Из цяла Европа, Мала Азия, Средиземноморието. У нас се среща из ширколистните сенчести гори и храсталаци в предпалнините и планините в цялата страна.

 

ДРОГА: Надземната част

Съдържа до 1% сапонини (в стръковете и семената), етерично масло, горчиви вещества, метиламин, триметиламин, холиноподобна субстанция, алкалоида меркуриалин (главно в листата). Съдържа също багрилното вещество хермидин, преминаващо при окисляване в цианохермин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина се използва като слабително и пикочогонно средство. В по-големи дози е отровно. Външно за налагане със свежата счукана дрога на рематично заболели места по тялото. Употребява се също като средство за багрене в зелен или син цвят.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – Michael Becker – wikipedia