Горска теменуга

Горска теменуга

Viola odorata L. 

Сем. Violaceae – Теменугови

 

кокорче, миризлива теменуга, оче, първениче, теменужка

 

ОПИСАНИЕ:  Безстъблено многогодишно тревисто растение, високо до 15 см. Листата са приосновни, с дълги дръжки, с почти закръглено-яйцевидни до широкояйцевидни петури, с тъп връх и сърцевидна основа, лъскави. При основата на листните дръжки се намират широко-яйцевидни, заострени, целокрайни или с жлезисто-ресничесто ръбове прилистници. Цветовете са едри , единични, излизащи от коренището. Те са тъмновиолетови, по-рядко бели или розови, ароматични, прикрепени на дълги дръжки. По средата на цветната дръжка се намират по 2 малки прицветни листчета. Околоцветникът е двоен, състоящ се от 5 зелени, тъпи чашелистчета и неправилно венче, образувано от две горни, изправени венчелистчета и 2 странични, насочени косо, надолу, а между тях едно по-голямо, шпора, в основата си също насочено надолу. Тичинките са 5. Плодникът е един, с горен едногнезден завръз, дълго стълбче и кълбесто, кухо близалце. Плодът е влакнеста, продълговато-яйцевидна многосеменна кутийка, разпукваща се при узряване на три ладиевидни, на гръбната си линия задебелни капачета. Цъфти в ранна пролет, от което произлиза едно от народните наименования на растението. Плодовете узряват през май-юни. Понякога растението цъфти и през есента за втори път.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Предполага се, че растението произхожда от Средиземноморието. Разпространено е в по-голямата част на Европа, Мала Азия, Ливан, Ирак, Северна Африка, Северна Америка. В нашата страна се среща из храсталаците и сенчестите места почти в цялата страна. В градините засаждат растението като декоративно. Създадени са у нас от него и редица градински форми. Особено много се култивира в Южна франция и Италия за получаване на ценното теменугово етерично масло.

 

ДРОГА: Коренищата с корените

Коренищата и корените съдържат сапонини, флавоновия глюкозид виолакверцетрин, аглюкона кверцетин, горчиви вещества, етерично масло, метиловия естер на салициловата киселина и до 8% минерални вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Миризливата теменуга е била позната на човека още от древността, преди и в началото на нашата ера. Нашироко са прилагали дрогата като лекарствено средство Хипократ, Диоскорид и др, Нашата народна медицина употребява коренищата с корените или цялото изсушено растение като пикочогонно, потогонно и нервоуспокояващо средство, при обриви, хронични екземи, като противокашлечно средство и улесняващо отделянето на храчките и др.: по 2 чаени лъжички на ситно нарязана дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за 1 ден).

Външно – коренищата с корените се прилагат за правене на компреси при кожни обриви, краста и други кожни заболявания. Цветовете и листата се използват в парфюмерията за производство на конкрети и др. Декоративно и медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Fritz Geller-Grimm – wikipedia