Gentiana asclepiadea L.  Сем. Gentianaceae – Тинтявови

 

обикновена тинтява, свещица

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго и месесто. Стъблото е неразклонено, достигащо до 60 см височина, гъсто облистено. Листата са тревисти, срещуположни, меки, яйцевидни или овално-ланцетни, голи, с 5 надлъжни жилки, с неподвити ръбове. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са единични или събрани по 2-3, разположени в пазвите на най-горните по-дребни листа. Чашката е 5-листна, звънчевидна, с 5 зъбчета на върха. Венчето е 5-листно,  тръбесто-фуниевидно, 4-5 см дълго, с 5 доста едри дяла на върха. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по 2 шева надлъжно. Цъфти в каря на лятото и през есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В европейските планински райони. Средиземноморието, Балканския полуостров. У нас се среща из храсталаците и край горите във всички по-високи наши планини до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Цъфтящите стръкове

Корените и коренищата съдържат алкалоида генцианин, горчивите вещества генциопикрин и генцизин.  От корените са изолирани генциин, генцианоза, и захароза. От всички видове тинтяви, листата на горската тинтява са най-горчиви (около 15000 горчилни единици).

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: апетитовъзбуждащо

Тинтявата се използва като горчиво средство за възбуждане на апетита и подпомагане на храносмилането, стимулиране на черния дроб и на жлъчката във вид на отвара, запарка екстракт и др. Горската тинтява се употребява нашироко и в пивоварната промишленост. Стръковете на горската тинтява се използва  в народната ветеринарна медицина като усилвателно средство. Счукват се на ситно и се смесват в кърмилото на добитъка.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – Michael Becker – wikipedia