Горун

Горун

Quercus sessilis (Quercus petraea)

Сем. Fagaceae – Букови

 

зимен дъб

 

ОПИСАНИЕ: Еднодомно, разделнополово, високо до 30 м дърво, с право стъбло, с широка, сбита, гъста и правилна корона. Кореновата система е силно развита, с вертикален централен корен. Младите клонки са голи, сивокафяви, гладки, добре развити. Кората е сравнително тънка, по-дебела само по изпъкналите части. При старите дървета обаче тя надебелява значително и става тъмнокафява, плитко напукана във вид на малки неправилни плочки. Листата са с обратно-яйцевидни, с няколко странични дяла и с клиновидна основа на петурата, опадващи през зимата, но при по-младите дървета често остават и до пролетта на следващата година. Мъжките реси са дълги и увиснали, събрани в групи с по няколко бледожълти  цвята. Женските цветове са приседнали, разположени в пазвите на листата поединично или в групи от 2 до 5. Жълъдите приличат на тези на летния дъб. Те се различават от тях по това, че чашката е по-плитка, почти приседнала или с къса твърда дръжчица, като жълъдите са по-дребни, без надлъжни линии. Плодовете узряват към септември същата година. Светлолюбив, сравнително бързо растящ вид. Цъфти след разслистването.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна Европа, Балканския полуостров. У нас се среща във всички планински райони на страната до 1600 м надморска височина, особено в Дунавската умерена континентална област. Общо взето, всички дъбови гори в нашата страна заемат площ около 10 млн. дка.

 

ДРОГА: Тънката и гладка кора на младите стебла и на клоните, както и жълъдите.

Корите съдържат дъбилни вещества, а листата – до 11% дъбилни вещества и кверцетин. Дървесината на зимния дъб съдържа до 5% танини, а в кореновата – до 7,5%. Клоните заедно с кората съдържат до 3% танини. Установено е, че при по-възрастните дървета съдържанието на танините в дървесината се увеличава и едва след 170-180 години започва да намалява.  Шикалките (патоложни образувания по листата на дъба) съдържат значително количество танини.

Обелените жълъди (ядките) съдържат 43% вода, до 4,3% белтъчини, до 4,65% мазнини, 47,02% безазотни екстрактни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Адстригентно, противовъзпалително, противогнилостно

Прилага се вътрешно във вид на студена настойка: по 1 чаена лъжичка на ситно счукани кори се заливат с 2 чаени чаши студена вода и се оставя да престои 8 часа. Дозата е за 1 ден само за възрастни. Не трябва да се предписва за деца вътрешно.

Особено много се прилага дрогата външно: при кожни възпаления и рани, гнойни пъпки по кожата, кървящи хемороиди, потене на краката, за гаргара при възпаление на гърлото и лош дъх на устата –  във вид на студена настойка: 500 г ситно счукани кори се варят в 4 л вода в продължение на 30 мин. След изстиване отварата се прецежда и се прибавя към водата за баня или външно се правят компрес, промивки, изплакване на устата и др.

Дъбовите кори намират широко приложение за щавене на кожи. Дървесината на дъба се използва масово за производството ма мебели, в строителството, за жп. Траверси и минни подпори. Листата на зимния дъб са подходяща храна за дребния добитък. Печените жълъди се използват за приготвяне на диетично кафе.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia