Градинска ряпа

Градинска ряпа

Raphanus sativus L.

Сем Cruciferae – Кръстоцветни

 

рапон, черна ряпа

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто зеленчуково растение. През първата година се развиват листната розетка и кореноплодът, а през втората – цветоносното стъбло, цветовете и семената. Кореновата система е добре развита. Главният корен достига до 2 м дълбочина. Кореноплодът е цвеклоподобен, с различна форма и големина. Това зависи от сорта и от почвените условия. Цветът на кореноплода е също различен – бял, розов, червен, жълт, виолетов, черен, с бели, червени или розови сектори и др. Вътрешната част на кореноплода е бяла, жълтеникава или червеникава, с остър парлив вкус и миризма. Цветоносното стъбло  е изправено, до 1м високо, разклонено, облистено, голо или твърдовлакнесто, със синкав налеп. В млада възраст стъблото е запълнено със сочна паренхима, след което, при започване на зреене на семената, то става кухо. Приосновните листа са събрани в розетка, лировидно пересто наделени и покрити с редки власинки. Средните стъблени листа са обикновено прости, с къси дръжки, а връхните обикновено са ланцетни. Цветовете са дребни, обагрени бяло, розово, виолетово или червено, събрани в гроздовидни съцветия. Венчето е бяло, розово или виолетово. В основата на венчелистчетата се намират нектарници. Цъфти през юни-юли.

 

ДРОГА: Кореноплодите

Съдържат етерично масло, витамин C, фитонцидното вещество рафанин, а също и един устойчив глюкозид, който се разпада на въздуха и отделя етерично масло, на което се дължи лютивият и парлив вкус на ряпата. Съдържа също минерални соли (особено магнезиеви), витамини и ферменти. Листата съдържат значително количество витамин C, захари, фосфорни соли, магнезий и ферменти. Семената съдържат тлъсто масло. В растението също е открито силно бактерицидното вещество лизоцим, притежаващо способността бързо да разтваря бактериите, главно сапрофитните.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  В нашата народна медицина се използва като средство против простуда (при студени тръпки и втрисане), като диуретично  и възбуждащо апетита средство, като откашлечно средство при възпаление на дихателните пътища, главно във вид на сироп. Сиропът се приготвя от сока на кореноплода по следния начин: Кореноплодът се издълбава и издълбаната дупка се напълва  с мед или захар. Дупката се запушва плътно с парче от кореноплод и така приготвеният препарат се оставя на топло в продължение на 4 часа. След това получената течност в дупката се излива, като вземат по 2-3 супени лъжици дневно (а за деца по 1 чаена лъжичка) против бронхит, кашлица, при пресипване на гласа и др. Същият извлек се прилага в нашата народна медицина и при силна кашлица, за отделяне на храчките, против диария, при ишиас и др., като противоглистно средство и при пясък и камъни в жлъчката – като допълнително средство към основното лечение, но винаги под контрол на лекаря.

Препоръчва се пресния сок от кореноплода, смесен със захар или мед по гореописания начин, да се употребява едновременно с основното средство, но без да се смесва с него.

На ситно счуканите семена от ряпата се препоръчват от нашата народна медицина като ефикасно антибактериално и антимикотично средство външно, а също за лекуване на трудно зарастващи рани и екземи във вид на лапи, замесени с малко вода.

Установено е, че получаваното от семената на ряпата тлъсто масло има антибактериално и антимикиточно действие. Употребата на дрогата при възпаление на бъбреци е противопоказана.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia