Градински здравец

Градински здравец

Geranium macrorrhizum L. 

Сем. Gerianiaceae – Здравецови

 

обикновен здравец, благовонен здравец, див здравец, здравец, здравчец, кая-чиче

 

ОПИСАНИЕ: Многоггодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, близо до почвената повърхност. При по-старите растения то става доста дълго и разклонено, покрито с ръждиви люспи, а често пъти се издига над земята. Листата са повече приосновни, длановидно разсечени, с дълги дръжки. Петурите им са дълбоко  длановидно нарязани на 5-7 дяла, които са врязани и остро назъбени. Стъблените листа са с къси дръжки, а най-горните  са седящи, обикновено триделни. Цветовете са розововиолетови, правилни, без шпора, събрани по няколко на дълги дръжки. Тичинките са 10, всичките снабдени с прашници. Яйчникът е съставен от 5 дяла, всеки от които завършва ма върха си с дълъг нос. Цялото растение е жлезисто-космато и има силна, приятна миризма. Цъфти през май-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Алпите, Северна Италия, Банат, Унгария, Балканския полуостров. У нас се среща по влажните и сенчести усои, камънаци и скални места, във всички по-високи наши планини в големи находища. Запасите от растението са значителни.

 

ДРОГА: Стръковете

Съдържат етерично масло с ценни парфюмерийни качества, в състава на което влизат сесквитерпенови въглеводороди, кетони и алкохоли, особено гермакрол. Освен етерично масло, растението съдържа дъбилни вещества (повече в коренищата, а по-малко в надземните части), флобафенов комплекс и др. Последният понижава кръвното налягане.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Хипотензивно, седативно

В народната медицина коренището се употребява като затягащо средство при диарии (това действие на здравеца би могло да се обясни с богатото съдържание в коренището на дъбилни вещества). Воден извлек от коренището на здравеца се използва и външно за компреси при възпаление на кожата, циреи, за тампони при кръвотечение от носа.

Приготвя се като студен извлек – 2 чаени лъжички ситно нарязано свежо коренище се накисва на студено с 2 чаши вода в продължение на 8 часа; прецеденият през марля воден извлек се изпива на части за 1 ден. Същият извлек се използва и външно за компреси и тампони.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia