Гърбач

Гърбач

Periploca Graeca L.

Сем. Asclepiadaceae – Устрелови

 

бясно дърво, гръцки гърбач, сърмъшик

 

ОПИСАНИЕ: Красив увивен храст. Кореновата система е силно развита. Стъблото е дълго до 30 м и се увива около околните дървета и предмети. Кората е червенокафява. Листата са до 10 см дълги, с къси дръжки, с изпъкнала едра жилка. Те са овални, елипсовидни или продълговати, срещуположни, тъмнозелени, целокрайни, отгоре лъскави и голи, опадващи през зимата. По-горните листа обикновено са остри. Цветовете са едри, зеленикави отвън, червенокафяви или тъмновиолетови отвътре, събрани по 2-6 във връхни или пазвени, рехави, сенникоподобни ароматни съцветия, разположени на дълги дръжки. Чашката е къса, 5-делна. Венчето е дисковидно, дълбоко 5-делно, а дяловете му са снабдени с дълги, венчевидни наращения. Тичинките са 5, с къси дръжки. Плодът е дълга, двойна, заострена шушулка, с многобройни вретеновидни, снабдени с вълнеста хвърчилка семена. Кората съдържа млечен сок. Цъфти през април-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Източното Средиземноморие, на изток от Средна и Южна Италия, крайбрежните райони на Балканския полуостров. У нас се среща из влажните храсталаци и крайбрежните гори.

 

ДРОГА: Корите

Млечният сок съдържа отровният глюкозид периплоцин, който е получен и в чисто състояние. Представлява безцветни иглести кристали с извънредно горчив вкус. Под влиянието на ензими периплоцинът се разгражда на периплогенин, цимароза и глюкоза. Установено е, че по действие глюкозидът периплоцин е близък до свойства със строфантина и малко кумулира. По-малко значение има вторият глюкозид – монозидпериплоцимарин, състоящ се от периплогенин и рамноза. Листата съдържат преиплоцин, но в незначителни количества, поради което не се използват като дрога. Те съдържат също каучук.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Още от древни времена млечният сок от гърбача е използван от африканските племена като отрова за стрелите им. Растението се използва и сега от някои народи като народно лекарствено средство, а също и за отравяне на рибата и на вълците. Установено е, че биологичната активност на гърбача е 3-4 пъти по-слаба от тази на строфантуса, а токсичността при вкарването му във вените е същата, както на семената от строфантуса. По други данни периплоцинът притежава почти същата биологична активност, както строфантинът, но е по-малко токсичен и няма кумулативните свойства на Folia Digitalis.

Периплоцинът може да се използва и като изходен материал за синтетично получаване на стероидни хормони, също може да представлява интерес за синтеза на строфантина.

Силно отровно растение. Стъблата съдържат тънки, бели, блестящи ликови влакна, годни за предене. Декоративно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia