Гъша трева

Гъша трева

Polygonum aviculare

Сем. Polygonaceae – Лападови

 

кокошалина, обикновена пача трева, троска трева

 

ОПИСАНИЕ:  Едногодишно тревисто растение. Коренът е дълтг, сравнително тънък, без коренище, силно разклонен. Стъблото е до 50 см дълго, обикновено пълзящо, разклонено, до върха гъсто облистено. Долните междувъзлия са 3-7 см дълги, като към върха постепенно  се скъсяват. Листата са дребни, елипсовидни или линейно ланцетни, зелени до синьозелени, последователни, тъпи или късо заострени, клиновидно стеснени при основата си, голи, прикрепени на съвсем къси дръжчици в основата на ципесто двуделна влагалища. Цветовете са дребни, с бледозелен околоцветник, с бял или розов перваз, поединични или събрани по 2 до 6, прикрепени на къси дръжчици, почти незабелижими, разположени в пазвите на листата. Тичинките са 8. Плодът е яйцевидно до почти елипсовидно, тристенно, тъмнокафяво до черно орехче, с набръчкана повърхност. Цъфти през пролетта до края на есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа, Азия,  Африка, Северна Америка, Австралия. У нас се среща нашироко като рудерално растение по тревистите места, край стоборите, изкопите, пътищата, дворовете и другаде докъм 800 м надморска височина.

 

ДРОГА: Стръковете

Съдържат разтворими и неразтворими във водата силикати, глюкозида авикуларен, восъци, до 4% танини, смолисти и слузни вещества, флавонови глюкозиди, въглехидрати, оксиметилантрахинон, следи от етерично масло, една субстанция, която по миризма наподобява камфоровата, захари, количеството на които през есента намалява. Сухите листа съдържат до 40 мг% каротин и витамин C. Във фазата на цъфтене растението съдържа около 9% пепел, 17,3% протеин, 2,8% мазнини, 27% целулоза и 44% безазотни екстрактивни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като пикочогонно, затягащо и кръвоспиращо средство: 2-3 чаени лъжички на ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.

Външно: размачканата прясна дрога във форма на лапи за налагане на трудно зарастващи рани.                    В народната лечебна практика е забелязано, че растението подобрява апетита и във връзка с това се повишава теглото. Последното се потвърждава от обстоятелството, че гъските, които дълго пасат троскот, бързо затлъстяват.

Растението се използва нашироко и за затревяване на стадиони, летища и др.

Семената са много добра храна за птици. От корена се получава синя боя, а от стъблата и листата – жълта и зелена.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia