Дадалан

Дадалан

Tamus communis L. Сем. Dioscoreaceae Брейови

 

блюш, брех, водогон, брей

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с подземна месеста част с различна форма, достигаща 20-30см дължина и 5-10см в диаметър, с доста дебел кафяв корков пласт на повърхността. Стъблото е тънко, тревисто, с размери 1,5-3м, увиващо се около по-малки дървета, храсти и др. Листата са доста едри, с дълга дръжка, по форма яйцевидни, обратно-яйцевидни, дори бъбрековидни, с дълбока сърцевидна основа(петурата). С малки изключения цветовете са еднополови, двудомни, събрани в гроздовидни съцветия. Мъжките цветове имат бледожълтеникави, сраснали във форма на звънче листчета (на върха разперени), до 6мм в диаметър; с 6 тичинки. Женските цветове имат почти същия околоцветник, но срастването на лисчетата е почти само в основата; плодникът е от 3 плодолиста, с долен 3-гнезден яйчник. Зрелият плод е ягодовиден, червена месеста част, с малко на брой семена. Семената са сферични, червеникавокафяви, 3,5-4мм в диаметър. Цъфти от май до юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни  и сенчести храсталачни и гористи места. Разпространено почти из цялата страна (предимно в по-топлите части) докъм 1000м надморска височина. Среща се в Южна, Централна и Западна Европа.

 

ДРОГА: Суха подземна част. Коренищата са богати на нишесте, а в плодовете са намерени каротиноиди(ликоксантин). Сокът от коренищата съдържа силно дразнещи вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Външно ревулсивно.

При клинично проучване е потвърдено известното отдавна ревулсивно  действие. Нашата народна медицина прилага сока от коренището  или отварата от него външно при ревматизъм, ишиас, за лекуване на рани, против оплешивяване.

Счукани коренища се смесват с малко олио и със сместа се натрива предпазливо кожата на болното място. Започва се с най-малки количества, които при нужда се увеличават. Прах от изсушени коренища се употребява за посипване на рани за ускоряване заздравяването им.

Има съобщения за благоприятно повлияване на оплешивяването след външно приложение на дрогата. Растението, прието вътрешно, дразни храносмилателния тракт и оказва слабително действие, а в по-големи дози предизвиква повръщане и диария. Поради това не се използва за перорално прилагане.

 

 

Изполвани източници:
Снимка: wikipedia
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.