Това е остро или хронично незаразно кожно заболяване вследствие сериозно възпаление на епидермиса.
Полски бр
яст (Ulmus minor) – при външно приложение има лечебен ефект при дерматити. Прави се отвара. Една супена лъжица наситнени кори се варят 10 мин в 500 мл вода.
Горска теменуга /миризлива теменуга/(Viola odorata) – външно теменугата се използва при редица дерматити.
Обикновен гръмотрън/бодлив гръмотрън, коловоз/(Ononis arvensis) – външно билката се използва под формата на бани при хронични дерматози.
Разводник/разгон, червено кучешко грозде, барабойник/(Solanum dulcamara) – притежава противовъзпалително действие. Външно се прилага при възпалителни процеси на кожата и дерматити. Правят се отвари външно под формата на компреси. Надземната част от билката 100 г се залива с 1,5 л вода и се остава да кисне 6 часа.
Смрадлика/тетра/(Cotinus coggygria) – притежава противовъзпалително действие. Народната медицина външно при дерматити. По 100 г ситно нарязани листа се заливат с 1 л вряща вода, след изстиване се прецежда. Външно – за промивки и компреси.
Орех (Juglans regia) – притежава противовъзпалително действие. Външно – листата, сварени във вид на каша, се налагат като компрес при дерматити. За лечение на дерматози в детската възраст е подходяща комбинацията от орехови листа с надземната част на теменужката – по равни части; приготвя се запарка, като 2 чаени лъжички от сместа се заливат с чаша вряща вода – доза за 1 ден.