Джигра

Джигра

Paliurus aculeatus LAM.

Сем. Rhamnaceae – Зърнастецови

 

драка, кайраче, христов трън, чалия

 

ОПИСАНИЕ: Драката е силно разклонен, силно бодлив до 3 м висок плевелен храст. Младите клонки са слабо влакнести, а впоследствие стават голи, червеникави. Листата са последователни, разположение приблизително в 2 редици по клонките, с дръжки, косо яйцевидни, на върха стеснени, с 3 жилки целокрайни или слабо назъбени, до 4 см дълги, опадващи през зимата. Прилистниците са два, видоизменени в бодли. Цветовете са дребни, двуполови, златножълти, събрани в малки, несъщински сенничета, с по 5 листчета във всяка чашка. Венчето и тичинките са с дискус и с 2-3 гнезден завръз. Плодът е суха кръгла костилка с 2-3 семена, с крилато разширен перваз. Семената са сплескани, обратно яйцевидни, оставащи затворени и след узряването. Цъфти през юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Южна Европа, Западна и Централна Азия. У нас се среща по сухите каменливи и тревисти терени, като на места образува почти чисти, големи по площ насаждения, като измества по-ценните дървесни и храстови видове. Разпространено е навсякъде из топлите райони на страната с изключение на високите ни югозападни полета.

 

ДРОГА: Плодовете

Плодовете съдържат рамноглюкозиди, дъбилни вещества, рутозид.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина отварата от плодовете се употребява като затягащо средство при диарии, при магарешка кашлица, против обриви по кожата и екземи, като диуретично средство, при неволно напикаване на децата и др. във вид на отвара в малки дози. Да се има предвид, че в големи дози дрогата дразни силно храносмилателния канал и бъбреците.

С незрелите плодове боядисват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълто-кафяв цвят.

Растението се използва и за направа на живи плетове, а и за озеленяване на сухи и каменливи склонове. През есента дисковидните плодове се обагрят жълто-кафяво до тухлено-червено.

Смята се и за медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Fritz Geller-Grimm – wikipedia