Дива тиква

Дива тиква

Bryonia alba L.

Сем. Cucurbitaceae – Тиквови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с ряповиден месест, напречно набръчкан корен, отвън жълтеникав, отвътре бял, силно горчив. Стеблата катерливи с мустачета, до 3-4 м дълги. Листата последователни, дръжките дълги, петурите сърцевидни 5-делни грапави. Цветовете еднополови, двудомни или еднодомни, жълтеникавобели; мъжките на дълги дръжки в гроздове, женските по-дребни, събрани в кичури. Чашката и венчето 5-делни. Плодът кълбеста сочна черна ягода с 4-6 семена. Цъфти юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из храсталаци, по влажни места край реки и като бурен край селища. Разпространено нарядко из цялата страна от низините до към 1000 м надморска височина. Среща се в Средна, Източна и Южна Европа, в миналото отглеждано и натурализирано в Западна и Северна Европа.

 

ДРОГА: Корените.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично и слабително при вътрешно прилагане; иритативно и ревулзивно – при външно прилагане.

Българската народна медицина предлага корените от дива тиква като слабително средство, като диуретично средство (за разнасяне на натрупаните при асцит течности), като антихелминтно средство при кръгли глисти.

За външна употреба се препоръчва налагането на лапи при увеличени лимфни възли, плеврит и особено при невралгии.

Растението е токсично и предозирането на дрогата може да доведе до кървава диария и нефрит.

Една чаена лъжичка сухи корени се варят с 600 мл вода. От така приготвения извлек се препоръчва да се пие по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно преди ядене.

За външна употреба се препоръчва изготвянето на алкохолен извлек (1:10) и с него да се парви разтриване на кожата. Натриването на кожата с пресен корен може да предизвика появата на мехури.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia