Див трендафил

Див трендафил

Rosa canina

Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

кучешки гюл, шипки, щипци

 

ОПИСАНИЕ: Шипката е до 7 м високо, обикновено с дъговидно извити клонки и прави коренови издънки, всички снабдени с многобройни, твърди бодливи шипове, морфологично представляващи видоизменени листа. Листата са последователни, нечифтоперести, с прилистници, съставени от 3-11 назъбени, с елипсовидна или яйцевидна форма, с къси дръжчици листчета. Цветовете са двуполови, едри, различно обагрени (бели, жълти, розови, червени), поединични или по 2-3 заедно, приятно ароматични. Чашката е 5-листна, неопадваща. Венчето е също 5-листно. Тичинките и плодниците са много, разположени по вътрешната страна на приличащо на делвичка цветно легло. Плодчетата представляват едносеменни орехчета, вложени в месесто надебелено цветно легло, като се образува несъщински „лъжлив” плод (шипка). Цъфти през май-юни, след разлистването. Плодовете узряват през есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В северното полукълбо, особено в Европа, Полша, Италия, Балканския полуостров, Унгария. У нас се среща из храсталаците, поляните, горите, каменливите места, склоновете, полезащитните пояси и др., от морския бряг до предпланинските и планинските височини в около 20 вида, с много подвидове, вариетети, форми и хибриди в цялата страна до 1500 м надморска височина.

 

ДРОГА: Шипките, шикалковидните наращения, стъблата, корените и др.

Шипковите плодове съдържат до 2100 мг% витамин С. Най-богати на витамин С са шипките при започване на узряването. Това им състояние се познава най-добре по яркочервения им цвят. След този период съдържанието на витамин С бързо намалява, особено когато достигат пълна зрялост (когато станат тъмночервено оцветени и омекнали). Шипките са около 30-40 пъти по-богати на витамин С в сравнение с лимоните и червените домати и около 300 пъти по-богати от ябълките. Те съдържат още витамин B1, B2, витамин К, Е, до 2% тлъсто масло, до 3% дъбилни вещества, до 14% инвертна захар, до 2,5% захароза, до 11% пектини, до 3% плодови киселини (лимонена, ябълчна), незначително количество етерично масло, ликопин. Флавони, следи от ванилин, никотинова киселина.

Шипковите шикалки съдържат до 45% дъбилни вещества, захари, етерично масло, багрилни вещества, органични киселини и други още неизследвани субстанции.

Семената съдържат до 11% тлъсто масло, което е полуизсъхливо и е годно както за готвене, така и за технически цели.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Шипките (цели или люспите) в специалитети и в различни концентрати се употребяват като важно поливитаминно средство в следната форма: един литър вода се оставя да ври 1-2 минути. След това се прибавят 3-4 чаени лъжички захар и 30 г цели шипки или люспи, които се варят в затворен съд 5-10 минути, след което отварата се оставя на хладно 2-3 часа, прецежда се през платно и се съхранява в добре затворен порцеланов съд. Използва се освен като поливитаминно средство и като пикочогонно и кръвоспиращо средство при пясъци и камъни в отделителната система, при нефрити и чернодробни заболявания, чревни и стомашни разстройства, атеросклероза, високо кръвно налягане, при липса на апетит и др., както за деца, така и за възрастни.

Корените от шипките се използват в нашата народна медицина като укрепително средство, а пепелта от шипковите стъбла, получена след изсушаването и изгарянето им, се използва в нашата народна медицина външно във вид на мехлем против псориазис.

Изсушените шипкови шикалки се използват в народната медицина при коклюш, стомашни разстройства и др. във вид на запарка или външно за гаргара при инфекциозни процеси в устната кухина.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia