Див тютюн

Див тютюн

Symphytum officinale

Сем. Borraginaceae – Грапаволистни

 

зарасличе, мазен корен, черен корен, черен оман

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно грапаво тревисто растение. Коренището е късо, обикновено многоглаво. Коренът е цвеклообразно месест, не образува грудки. Неговите разклонения са до 30 см дълги, тъмнокафяви до смолисточерни отвън, бели или белезникави отвътре. Стъблата са сравнително дебели, гъсто облистени, теснокрилати, до 1 м високи често разклонени в горната си част крилати от низбягащите листа. Листата са грапави от разположените по тях твърди и едри власинки. Те са елипсовидни, с къси дръжки, със силно изпъкнало мрежесто жилкуване от долната страна (особено по жилките), постепенно стеснени към основата си, долните – с дръжки, а горните ланцетни, седящи, низбягащи по цялата дължина на междувъзлието. Цветовете са звънчевидни, с дръжки, лилави, розововиолетови или бели, малобройни, събрани в крайни, спирално развити съцветия. Плодникът е от 2 плодолиста, с двугнезден горен яйчник. Плодникът е сух, разпукващ се след узряването на 4 гладки и лъскави орехчета. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Почти в цяла Европа, без южните й части, на север в Скандинавия, Балканския полуостров, Мала Азия, Западна Азия. У нас се среща  в много влажните ливади и заливни места край бреговете на реките, ручеите и потоците, доста често в цялата страна, но повечето в единични екземпляри.

 

ДРОГА: Корените

Съдържат алкалоидите симфитоциноглосин, лазиокарпин и циноглосин, глюкозида консолидин, който се разпада при хидролиза на консолицин; пуриновото производно алантоин, до 7% танини, холин, значителни количества слузни вещества, скорбяла, инулин, гуми, смоли, до 3% аспарагин, следи от етерично масло, галотанини. Максималното съдържание на алкалоиди в корените е през периода на плодообразуването.

Свежата надземна част на растението съдържа алкалоида циноглосин и глюкоалкалоида консолидин, койот се разпада при хидролиза на консолицин и глюкоза.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Това растение е било познато като лекарствено още на римляните и на други древни народи. В нашата народна медицина се използва като затягащо средство при стомашно-чревни разстройства, като омекчително средство против кашлица и др., което вероятно се дължи на съдържащата се в дрогата слуз. Много е популярна употребата на дрогата външно като стимулиращо растежа на клетките средство и за възстановяване на тъканите при парадонтоза, включително и гнойна, във вид на отвара за жабуркане и промивки на устната кухина при разни наранявания, гнойни възпаления на тъканите, при стари и мъчно зарастващи рани и др.: 10 г на ситно счукани корени се заливат с 1 чаена чаша вряща вода, вари се в продължение на 10 минути и се използва за компреси за компреси, лапи, промивки или жабуркане.

Свареният на каша корен се прилага в нашата народна медицина външно за компреси или лапи за трудно зарастващи рани, при циреи и кожни обриви, при рани или твърди образувания по гърдите на кърмачките, за гаргара, при ангина и рани в устата и гърлото.

Алантоинът действа и когато се приема вътрешно при стомашно-чревни и дуоденални язви. Циноглосинът, консолидинът и консолицинът в по-големи дози парализират централната нервна система.

Медоносно и декоративно растение. От него са известни  градински форми.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia