Домат

Домат

Solanum Lycopersicum L.

Сем. Solanaceae – Картофови

 

културен домат

 

ОПИСАНИЕ: Доматът е едногодишно културно тревисто растение. Кореновата система е добре развита, като главните разклонения достигат до 40 см, а някои дори до 1,5 м дълбочина и встрани. Стъблото е тревисто, силно разклонено, достигащо до 2м и повече височина в зависимост от сорта и условията на отглеждането. Листата са пересто наделени, едро назъбени. Цялото растение е покрито с едри редки власинки. В пазвите на листата се развиват странични леторасли(колтуци). Цветовете са жълти, събрани в прости или сложни съцветия. Чашелистчетата, венчелистчетата и тичинките са по 6. Общо взето, устройството на цвета на домата е различно, което зависи от сорта и от условията на отглеждане. Плодовете са ягодовидни, с различна големина, форма и устройство и с различна окраска – червена, оранжева, жълта, розова и др. Семената са многобройни, дребни, с кремавобелезникава или сивопепелява окраска, покрити с белезникави власинки. Плодовете на едроплодните сортове съдържат обикновено по-малко семена в сравнение с дребноплодните. Кълняемостта на семената се запазва 4-5 години.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Родината на доматите е Южна Америка – Перу, Боливия, Еквадор, където са били отглеждане от дълго време, много по-рано от откриването на американския континент. Като културно растение доматът е разпространен сега вече в по-топлите места на всички континенти, почти в цял свят. В нашата страна съществуват много благоприятни условия за отглеждането на доматите. До Втората световна война площите на отглежданите домати в нашата страна са достигнали до 30 000 дка, към 1960 г., те са нараснали на 150 000 дка.

 

ДРОГА: Плодовете, надземната част и корените.

Всички органи на растението съдържат глюкоалкалоида соланин – в незначително количество в плодовете, а в семената – само следи. Плодовете съдържат значителни количества органични киселини, калиеви, калциеви, магнезиеви, натриеви и железни соли, захарни компоненти, албумини, пектини, слузи, а също и най-важните за човека витамини: А (като каротин), С (до 40%), като тази част от плода, която е свързана с плодната дръжка, съдържа 2 пъти повече витамин С, отколкото останалата му част. Съдържат също значителни количества минерални вещества: калий, натрий, магнезий, желязо, фосфор, сяра и хлор. При направените изследвания е установено също, че сокът на зрелите домати е богат на витамин С, провитамин А, ароматни и багрилни вещества. В доматите е установено също съдържанието и на 2 гиберелиноподобни вещества, както и на „етерични” алдехиди и кетони.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Плодовете на доматите освен като храна се употребяват в нашата народна медицина външно за налагане на кожни възпаления и за изкореняване на мазоли. Установено е, че пресните доматени плодове са най-полезни във вид на салати. Голяма част от витамините в тях се запазват и в произвеждането от нашите консервени фабрики пюрета чрез вакуумно изпаряване. Доматения сок се прилага с успех и в диетичното хранене при някои бъбречни заболявания, при болни с високо кръвно налягане и др. Установена е също поносимостта на доматения сок при стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания. При фармакологични изследвания на надземните части на доматите у нас във вид на 5% инфуз и течни екстракти (1:1) е установено експериментално, че те притежават малка токсичност за опитните животните и имат изразено холиномиметично действие по отношение на червата, като засилват тяхната перисталтика и понижават кръвното налягане. Почти същите резултати са получени и при инжектиране на малки дози доматен сок при опитни животни.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia