Драгайка

Драгайка

Galium Verum L.

Сем. Rubiaceae – Брошови

 

Енева трева, еньовче, жълт еньовец, жълта подкваса, сирище, яновче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 80 см, четириръбесто, приповдигащо се в долната си част, четинесто, слабо разклонено. Листата са теснолинейни, рядко клиновидно обратно овални, разположени прешленовидно, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу четинести. Цветовете са дребни, с ярко жълти венчета, събрани в гъсти метлици на върха на стъблото и разклоненията му, с приятна медоподобна миризма, която се усилва особено при дъжд. Плодът е сухо орехче, разпадащо се на 2 половинки. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Почти в цяла Европа и Югозападна Азия. У нас се среща по тревистите места, сухите ливади, редките гори и другаде из цялата страна от низините до долния планински пояс. Запасите от растението са значителни.

 

ДРОГА:  Надземната част

Съдържа дъбилни вещества, багрила, лимонова и силициева киселина, триоксиантрахиноновия глюкозид галиозин, както  и глюкозидите рубиадин и асперулозид. Съдържа още следи от етерично масло, жълто багрило, соли, съсирващо млякото вещество и др. Не съдържа алкалоиди.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като болкоуспокояващо, слабително и диуретично средство, при кожни обриви и др., във вид на запарка: по 2 чаени лъжички в 1 чаша вряща вода, а след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Сокът от растението се прилага за съсирване на млякото. В нашата народна медицина сокът от прясното растение се препоръчва и за налагане при хронични кожни изриви.

Растението може да послужи и като багрилно средство: корените – за тъмнокафяв цвят, а цветовете – за жълтозеленикав.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia