Дребнолистна липа

Дребнолистна липа

Tilia cordata

Сем. Tiliaceae – Липови

 

сърцевидна липа

 

ОПИСАНИЕ: До 25 м високо, силно разклонено, със закръглена яйцевидна корона красиво дърво. Кората на стъблото е сивочерна, напукана надлъж, а на младите клонки е масленозелена или възчервеникава, гола, покрита с лещанки. Пъпките са мъхнати. Листата са закръглени, сравнително дребни, последователни, с дълбока сърцевидна основа, със заострен връх, просто или двойно назъбени, тъмнозелени отгоре, синкавозелени отдолу или покрити в ъглите на жилките с ръждив пух. През есента пожълтяват. Листните дръжки са голи или нарядко покрити с власинки. Цветовете са ароматични, без стаминодии (безплодни венчевидни тичинки), сивозелени, обикновено увиснали, събрани 3-16 в съцветия, слабо ароматични. Прицветният лист е ланценовиден, гол. Плодът е кълбесто орехче, с мека трошлива и кафяво обагрена обвивка, с неясно изразени ребра, с по-дребни орехчета и семе в сравнение с тези на сребролистната липа. Разлиства се към края на април и началото на май. Цъфти през юни-юли. Плодовете узряват през август – октомври. Цъфти и плодоноси почти ежегодно, но по-обилно през годината.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. Почти в цяла Европа, на юг до Средна Испания, Франция, Северна Италия, по-голямата част на Балканския полуостров, Мала Азия. У нас се среща из горите, храсталаците, каменливите склонове из цялата страна, предимно в предпланинския и долния планинския пояс, включително и в Странджа., до 1500 м надморска височина, но понякога се среща и в равнините.

 

ДРОГА: Цветовете

Цветовете съдържат етерично масло, в състава на което влизат фарнезоли, флавоновият глюкозид хесперидин, глюкозидът тилиацин, сапонини , значително количество слуз, както и дъбилни вещества. В дрогата се съдържат и органични киселини, каротин, аскорбинова киселина, захари. Открито е и е изолирано и терпеново вещество тлиадин. В зрелите плодове са намерени свободни аминокиселини – аспарагинова, серин, глицин, глутамин, аланин, тирозин, валин и левцин. Липовите орехчета са богати на белтъчини, мазнини, безазотни екстрактни вещества, целулоза и минерални вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Използва се като средство за изпотяване при различни простудни заболявания, както и като бактерицидно средство за гаргара и за плакнене на устната кухина, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур: по 1 шепа сух липов цвят в 1 чаена чаша вряща вода се оставя да кисне 10 минути, след което се прецежда и се пие по 2-3 чаши горещ липов чай на ден.

При приемане вътрешно на запарката от липов цвят тялото се изпотява. Счита се, че изпотяващият ефект на дрогата се дължи не на етеричното масло, а на един съдържащ се малко количество глюкозид, чийто химичен състав е неустановен.

Липата е много важно медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia