Дълголистна мента

Дълголистна мента

Mentha longifolia L.

Сем. Labiatae – Устноцветни

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е силно развито, пълзящо. Стъблата са изправени, прости или разклонени в горната част, влакнести, до 1 м високи. Листата са приседнали, продълговато-ланцетни или елипсовидни, на върха заострени, назъбени, зелени отгоре, беловълнести, без изпъкнала мрежа от жилки отдолу. Цветовете са събрани в плътни, класовидни съцветия. Чашката е гъсто влакнеста, звънеста. Венчето е розововиолетово, 2 пъти по-дълго от чашката, фуниевидно, почти правилно. Плодът е орехче. Семето е леко удължено. Цъфти от юни до октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Скандинавските страни, Средиземномориеот, Мала Азия. Култивира се в много страни. У нас се среща из влажните и мочурливи места, край реките, предпланинските и планинските места до 1100 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

Съдържа етерично масло до 0,6% в свежата наша дрога и до 1,5% в изсушените листа, в състава на което влизат карвон, борнеол, пулегон, ментол, изоментол, ментон, цинеол, лимонен и пинен. Маслото съдържа и един естер. Установено е, че с увеличаване възрастта на растението се увеличава и съдържанието на етерично масло. Съдържа още до 6% дъбилни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина като газогонно, болкоуспокояващо и ободрително средство, а също и при стомашни разстройства: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Етеричното масло, получено от дрогата се използва в парфюмерията, както и в сапунената, сладкарската промишленост.

Дрогата е изпитана с добър резултат и в рибната консервна промишленост. Медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia