Дюля

Дюля

Cydonia oblonga

Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

ОПИСАНИЕ: Дърво, 2-3 м високо. Кората сивочерна, лющеща се, опадлива. Младите клонки плъстено влакнести. Листата последователни, яйцевидни или елиптични, отгоре голи, отдолу сивоплъстено влакнести. Цветовете едри единични. Венчелистчетата 5, розови или бели. Плодът крушовиден до кълбест лимоненожълт, наплъстено влакнест. Семената 8-10, кафяви. Цъфти май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Културно растение, произхожда от Средна и Югозападна Азия. У нас се отглежда нашироко.

 

ДРОГА: Използват се изсушените семена от дюлята. Отделното семе е дълго около 1 см. Във вода семенната обвивка дава изобилна слуз, след което се добива лъскав изглед. При сдъвкване семената отделят много слуз и издават миризма и вкус на горчиви бадеми.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отхрачващо и запичащо.

Дюлите са известни още от древността като средство с изразено адстригентно действие. Поради високото си съдържание на танини плодовете и сега се използват в народната медицина като адстригентни, тонизиращи храносмилателния тракт средства под формата на сиропи или желе.

Високото съдържание на пектин в мъха на плодовете обяснява използването му като кръвоспиращо средство.

Една чаена лъжичка семена се заливат с 300 г вряща вода и се запарват в продължение на 1 час; от подсладената запарка се пие 4 пъти дневно по 1 кафена чаша. В нашата народна медицина срещу кашлица се препоръчва и отвара от дюлено семе с подбел – ½ чаена лъжичка дюлено семе и 4-5 листа от подбел се варят 10-15 минути в 500 мл вода. Отварата се пие топла, подсладена с варен мед, по 1 винена чаша.

За външна употреба се приготвя слуз, като 5 г семена се поставят в 100 г вода и се разклащат активно до получаване на слуз.

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia