Европейски саркофай

Европейски саркофай

Plumbago europaea Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви

 

зеркеле

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е до 1 м високо, зелено, ръбесто, разклонено. Листата са последователни, ланцетни, остри, обикновено по ръба жлезисто-зъбчати, с ушички при основата си, обхващащи стъблото. Долните обикновено са с дръжки. Цветовете са приседнали, с прицветници, събрани в къси класове, а цялото съцветие наподобява метлица. Чашката е тревиста, във вид на тръбица и петделен диск. Тичинките са 5, свободни. Тичинковите дръжки при основата си са ципесто разширени. Стълбчето е нишковидно. Близалцата са 5. Плодът е ципеста кутийка, разпукваща се по 5 шева. Цъфти през лятото до есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средиземноморието, Балканския полуостров, Иран. У нас се среща по сухите каменливи, чакълести и други места почти навсякъде из по-топлите части на страната, винаги като бурен, особено в северните и югозападните ни райони по черноморското крайбрежие.

 

ДРОГА: Корените

Съдържанието не е достатъчно проучено. Надземната част съдържа около 1% горчивото вещество плумбагин и един фитонцид, за който е установено, че има антибактериално и фунгицидно действие. Съдържа още малки количества свободна галова киселина, както и значително количество дъбилни вещества. Корените съдържат също значително количество дъбилни вещества и други още неуточнени съставки.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Съркофаят се е употребявал още от древността като кожно успокоително средство и за успокояване при зъбни болки. Корените се прилагат в нашата народна медицина във вид на отвара за лапи при зъбобол външно.: по 1 супена лъжица на ситно нарязани корени се заливат с 2 чаени чаши вряща вода; оставя се да изстине, прецежда се и с получената течност се прави жабурене, без да се гълта. С остатъка след прецеждането се правят лапи, с които се налага болното място при ревматизъм. Счуканите пресни корени във вид на каша, смесени с дървено масло, се употребяват също против ревматизъм и някои кожни заболявания. От пресните корени, счукани на каша, с готварска сол и син камък се прави в народната ветеринарна медицина мехлем против краста.

От листата и стъблата на растението се получава жълта боя. Перспективно дъбилно растение. Декоративно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia