Жен-шен

Жен-шен

Panax ginseng C. A. MEY Сем. Araliaceae – Аралиеви

 

човек корен

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение. Коренът е сравнително едър, достигащ до 100- и повече годишна възраст. Той е бледожълт, меснат, продълговат, на долния си край разклонен по форма наподобяващ човешко тяло, с глава, крака и др., пръстеновидно набръчкан отвън, в долната си част разклонен на тънки коренчета, в горната си част също разклонен на два до три клона. Най-горната част се нарича коренова шийка. На върха коренът преминава във вертикално коренище, по което се намират няколко спящи пъпки. Върхът на коренището е надебелен и върху него всяка година се развива едра презимуваща пъпка, от която през пролетта се развива нов стъбло. Цветовете са правилни, дребни, с бели или зеленикави венчелистчета, двуполови, събрани по 5-16 в малък сенник. Плодът е червен или зеленикав, с едно до две плоски, дисковидни семена. Растението започва да цъфти през десетата-единадесетата година от засаждането на семената. Плодовете узряват през август-септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Жен-шенът е бил известен в китайската народна медицина отпреди 5000 години. Като диворастящо растение вече се среща много рядко. Сега се култивира в Русия, Украйна и Северен Кавказ, Корея, Япония.

 

ДРОГА: Корените с коренищата

Все още то не е достатъчно изучено. По досегашни данни дрогата съдържа смес от сапонини, наречена панаксозид. В последно време от сместа е изолиран сапогенин, наречен от японски автори панаксодиол, структурата на който е установена от комплексната работа на научни работници от Япония, Сащ, Англия и Швеция. Дрогата съдържа още панаксатриол и олеанолова киселина, следи от етерично масло (панацен), в състава на което влизат сесквитерпени, до 7% пепел, в която е намерено желязо, магнезий, алуминий, фосфор, сяра и силиций. Като баластни вещества в дрогата се смятат до 1,5% смоли, до 1,5% тлъсто масло, смес от палмитинова, стеаринова и линолева киселина, фитостерини, скорбяла, пектинови вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Жен-шенът се използва в народната медицина от най-древни времена, особено в страните от Източна Азия, където му се приписват изключителни лечебни свойства, едва ли не против всички болести. Научната оценка за лечебните свойства на жен-шена е показала, че препаратите, получени от него, се отнасят главно към стимулиращите и тонизиращите средства ( след продължително и тежко боледуване, след операции, при силна нервна преумора, понижена работоспособност, леки форми на хипертония, сърдечни заболявания), а така също и като общо укрепително средство във вид на спиртна тинктура (10% в 70% спирт), от която се приемат по 15-25 капки.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia