Жиловец

Жиловец

Plantago lanceolata L. Сем. Plantaginaceae – Жиловлекови

 

дълголистен жиловлек, ланцетолистен жиловлек, остролистен жиловлек, теснолистен жиловлек

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, вертикално. Стъблото е безлистно, цветоносно, изправено, до 30 см високо, с 5 надлъжни браздички, покрито с дребни власинки. Листата са ланцетни или широколинейни, приосновни, събрани в розетка, жилави, тъмнозелени, целокрайни или с единични зъбчета, с 3-7 почти паралелни жилки, с редки власинки, голи или почти голи, към върха заострени, а към основата си стеснени в къси дръжки. Цветовете са светлосиви,  събрани по много в къси яйцевидни или цилиндрични, 2-5 см дълги, класовидни съцветия (преди цъфтене конични), разположени по върховете на безлистните стъбла. Чашката е четириразделна. Страничните й дялове по ръба си са голи. Венчето е тръбовидно с четириделна якичка. Тичинките са 4, жълтеникавобели, прикрепени към венчето, 4-5 пъти по-дълги от него, с жълтеникавобели прашници. Плодът е продълговато-овална кутийка с две едносеменни гнезда. Семената са елипсовидно удължени, с изпъкнала гръбна страна и вдлъбната коремна, гладки, лъскави. Цъфти през май-септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението е разпространено нашироко почти по цялото северно полукълбо, обикновено сред други растителни съобщества. У нас се среща по влажните тревисти, песъчливи и наводнявани места, край реките, блатата, локвите, изкопите, край пътищата и оградите из цялата страна, обикновено в по-ниските пояси.

 

ДРОГА:  Листата или цялата надземна част

Съдържат слузно вещество (ксилин), горчивия глюкозид аукубин, който при хидролиза се разгражда на глюкоза и аукубигенин, ензимите инвертаза и емулзин, витамините С и К, лимонена киселина, субстанции, близки до дъбилните, каротин, холин, аденин, силициева киселина, неуточнена антибиотична субстанция, алкалоидите плантагонин и индикаин, захари, незначително количество етерично масло, минерални соли, особено калиеви и силициеви. Листата съдържат още олеанолова киселина и стероидни сапонини. Семената съдържат до 22% тлъсто масло; богати са на слуз. Съдържат още един въглехидрат (ксилин), ензимите инвертаза и емулзин, ринантин, глюкозида аукубин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Жиловлека е старо народно лекарствено средство, оптребявано от арабските и персийските лекари още през X в. Употребяват се в нашата народна медицина като омекчителни противокашлечни средства, при стомашни и чревни разстройства, стомашни язви: по 1 супена лъжица ситно нарязани сухи листа се заливат с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Доза за един ден. Пресните листа след щателното им измиване се размачкват и изстискват. Полученият по този начин сок се смесва с равно количество пчелен мед и се вари 20 минути. Доза за един ден. За консервиране на изстискан сок се прибавя 20 % спирт. Семената се употребяват като леко слабително средство.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia